По-добро управление чрез повече държава?

В следващите седмици правителството вероятно ще приеме "Национална горска политика и стратегия". Вносител ще е министърът на земеделието и горите (МЗГ). Фактически става дума за връщане към практиката от времето на социализма, когато държавата хем пази, хем сече горите. С малката разлика, че това сега ще става и по-отношение на малкото горите частна собственост (каквито тогава нямаше).

Общият прочит показва, че правителството вижда бъдещето на горите с повече държавна намеса и по-малко частна инициатива.

1/ Най-съществената част от стратегията е намерението за създаване на Национална горска компания. Тя ще бъде финансирана с пари на данъкоплатците и ще извършва дейности в горите (сеч, продажба и т.н.), които в момента се извършват от множество частни предприемачи.

2/ Според представители на частния сектор, инвестициите на частните предприемачи в подобни дейности са около 300 млн. лв. Те вече няма да извършват дейност за своя сметка и риск, а ще бъдат изпълнители на поръчки от държавната компания. Но инвестициите са правени при определени очаквания за регулиране на горското стопанство, включително предприемаческо начинание, а не подизпълнение; смяната на правилата вероятно ще означава излизане от бизнеса на много от фирмите.

3/ Перспективата може да е дори по-опасна: правителството, с осигурени от данъкоплатците и международни институции пари, може да разшири дейността си до степен, в която то извършва цялата стопанска дейност в горите.

4/ Един от аргументите на МЗГ е желанието да се прекрати "незаконната сеч и бракониерството". Няма обаче логичен отговор на въпроса защо създаването на нова държавна компания ще прекрати стимулите за (неразрешена) сеч и последващ износ. Ако цените на дървения материал на международните пазари са достатъчно високи спрямо разходите по производство на дървесина, неизменно остава стимулът за продажба.

5/ Освен това, ако правителството чрез администрацията си не може да прекрати (неразрешената) сеч в държавната гора, защо да се очаква, че държавна компания, пак в държавна гора, ще има по-голям успех? Корупция може да има както при чиновниците, така и в служителите на една търговска компания.

6/ Възможна алтернативна стратегия би включвала приватизация на горите и либерален режим за използване на ресурса. В момента държавата притежава 85% от горския фонд, а регулира използването на 100%. Така решенията за това кой и колко да сече се взимат от държавни служители, които предполагаемо знаят най-добре какво да се прави, и на всичко отгоре са порядъчни, за да го правят на практика. Провалът на правителствата по целия свят в управление и насочване на ресурсите, обаче, е очевиден; няма основание да смятаме, че българските горски чиновници правят изключение.

7/ Като заключение може да посочим два примера.

Този на САЩ, където има както държавни, така и частни гори. Изследванията показват, че частните гори се поддържат много по-добре от държавните, включително по отношение на биоразнообразието; частните гори нарастват като площ всяка година (защото собствениците им залесяват нови площи); в частните гори има по-рядко пожари, тъй като собствениците им имат стимул да отстраняват изсъхналите дървета и да не допускат развитието на засушаване на почвата (пожарите, които често стават топ новина в медиите, възникват предимно в държавните гори).

Другият пример е Австрия, където почти всички гори в Алпите са частни (заедно с пасищата – през зимата използвани за ски-писти, чукарите и върховете над тях). Тук през последните 40 години не са регистрирани значителни горски пожари, а горският фонд се възстановява нормално и ритмично, защото още много поколения ще имат нужда от него.