По-добро регулиране или дерегулиране?

Премахването на административните пречки пред бизнеса и облекчаване на работата му е залегнало в програмите на всички политически партии. Как това ще се осъществи е различен въпрос. Има два принципни подхода. Единият е да се създадат специални протекции според вижданията на дадено правителство, които да “стимулират” развитието на дребния бизнес. Такова намерение има БСП, както беше потвърдено от г-н Станишев. Според специален “Управленчески проект” заради икономическия шок, в който вероятно ще изпаднат малките и средните предприятия при отварянето на пазара, социалистите предлагат специална държавна протекция. Могат да се изброят много аргументи против подобни мерки като например намаляване на мотивацията на подкрепяните предприятия за подобряване на дейността си, изкривяване на стимулите за водене на бизнес, трансфер от едни субекти в икономиката към подкрепяните, възможност за корупция и т.н.

Другият подход е да се създадат максимално прости и ясни правила за правенето на бизнес, което ще има ефект върху всички в страната и ще повиши конкурентноспособността на предприятията като цяло.

В тази връзка е много полезно прилагането на предварителен анализ на въздействието на регламентите1. В момента в България това се прави частично и с минимален успех. На конференция за малките и средни предприятия тази седмица в Люксембург в специална сесия бяха представени добрите практики при извършването на предварителен анализ на законопроектите върху дейността на МСП. По-долу ще представим някои от най-интересните примери.

Великобритания – Звена за въздействие на регулирането

В страната има създадено Звено за въздействието на регулирането (ЗВР) към канцеларията на Кабинета.2 Неговата роля е да работи с другите правителствени отдели, министерства, агенции и регулаторни органи, за да осигури възприемането и изпълнението на справедливи и ефективни регулации. Работата на звеното включва 1) насърчаване на принципите за добро регулиране, разработени от Работната група за подобряване на регулирането; 2) идентифициране на рисковете и оценяване на възможностите за справяне с тях; подпомагане на Работната група за подобряване на регулирането; 3) Премахване на излишно, остаряло или прекалено отежняващо законодателство чрез правомощията, въведени със Закона за регулативна реформа; 4) Подобряване на оценката, съставянето и прилагането на регулациите; 5) Преглед на регулациите, въздействащи върху бизнеса. В момента звеното е в процес на преструктуриране и актуализиране на приоритетите се. Една от основните промени, които се подготвят е разширяване на обхвата на работа на звеното – от анализ на въздействието на регулациите към по-общ поглед – анализ на въздействието на политиките (от Regulation Impact Assessment към Policy Impact Assessment). По отношение на бизнеса има изготвен специален наръчник за оценка на регулациите върху малките и средни предприятия.

Белгия – Кафка тест

От началото на октомври 2004 г. Агенцията за опростяване на административната среда3 прилага т.н. КАФКА тест. Според законодателството, всеки нормативен акт, който се разглежда от Съвета на министрите (повече от 70% от всички нормативни актове) трябва да е съпроводен с провеждането на този тест. Той прави оценка дали административните процедури ще бъдат намалени или увеличени за бизнеса; има ли алтернатива, която да не налага нови изисквания; остойностява разходите за бизнеса и т.н. От въвеждането на КАФКА теста се изготвя и Кафка индекс, показващ нивото на административно регулиране в страната. Важно е да се спомене, че всичко това е съгласувано от всички политически сили в страната преди да се направи и постигнатият консенсус е причината тестът и индексът да се ползват с доверието на всички участници. Това улеснява прилагането им и подобряването на административната среда.

Холандия – Пица срещи

Интересен подход за участие на бизнеса в намаляване на административното регулиране са провеждането на т.н Пица срещи. Те се провеждат обикновено в някоя пицария и в тях участва от една страна министърът на икономиката и от друга всеки бизнесмен, който има проблем и смята, че дадена процедура например трябва да се опрости. На срещите не се водят стенограми, както се прави при участието на министър, и се провеждат открити дискусии. Това разбира се е възможно единствено при наличието на активен бизнес, който е готов да отдели част от времето си за подобни разговори, и от друга страна – отворена за коментари и предложения изпълнителна власт. Възприятието на българската администрация, че “ние знаем по-добре как да подобрим условията за правене на бизнес, отколкото дребните предприемачи” е точно обратната политика на тази в Холандия. Там МСП са поканени да споделят проблемите си, защото те са тези, които могат да предложат и начин за справянето с тях. Диалогът с правителството е начин тези предложения да се реализират на практика.

Съзнавайки важността на законодателната дейност, ИПИ от години провежда кампания за въвеждане и прилагане на оценка на законодателството и ефектите върху бизнеса. Това включва проучване на практиките в различни страни, изготвяне на примерен дизайн и структура на Звено за оценка на въздействието на регламентите в България. Друг начин за популяризиране на идеята е седмичното издание на Прегледа на стопанската политика (www.ime.bg/pr_bg), където се опитваме да правим кратки анализи на различни законодателни предложения, изготвяне и поддържане на Интернет страница (www.ria-studies.net), провеждане на обучителни курсове на държавната администрация как да се прави подобен анализ. Приетият през 2003 г. Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност се осъществи със съдействието и проведената разяснителна кампания от страна на ИПИ.

Вярваме, че нашите усилия, заедно с усилията на бизнес асоциациите, други неправителствени организации и част от администрацията ще доведат до намаляване на ненужните регулации и улесняване на бизнес средата. Защото това е единственият ефективен начин за стимулиране на предприемачеството и изграждане на устойчив дребен бизнес.

–––––––––––––

1 Терминът на английски език е RIA – Regulation Impact Assessment.

2 Звеното е създадено през 1986 година като “Звено за предприемачество и дерегулиране” в министерството на заетостта. През 1987 година е наречено “Звено за дерегулиране” и е преместено в министерството на търговията и индустрията. През 1995 година е преместено в канцеларията на кабинета. През 1997 година звеното сменя името си на Звено за подобряване на регулирането. От 1999 година звеното се нарича Звено за въздействие на регулирането.

3 За повече информация виж тук: http://www.simplification.fgov.be/fr/default.html . Агенцията функционира към Кабинета на министър-председателя.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).