Плосък или прогресивен данък?

Финансовият министър Милен Велчев обяви пред “24 часа”, че ако участва в следващото правителство, ще обмисли идеята за въвеждане на плосък данък.

Този налог е нещо, което придобива все по-голяма популярност в цял свят. За него се говори от много години в САЩ и Западна Европа. Германия обсъжда възможността да го въведе. А има страни, от които би трябвало да се учим, като Естония и Латвия, които вече са го въвели, и то доста успешно. В Естония от 10 години има плосък данък и тя е пример за добро устройство и икономическо развитие.Но когато се говори за данъци специално в контекста на България, и то в изборна година, трябва да е ясно, че основният въпрос не е размерът на данъка, а размерът на държавата. Хубаво е да си спомним, че при последните две правителства държавата увеличава вместо да намалява данъчната тежест върху всеки от нас. В момента 41% и повече от произведеното в България се преразпределя и по някакъв начин отива директно в държавата.

Въпросът е: защо размерът на държавата трябва да е толкова голям? И предоставя ли тя обещаната справедливост и сигурност. Справя ли се със задачите, които сме й възложили? Едва тогава можем да обсъждаме структурата на данъците.Няма никакво съмнение – плоският данък е много по-добър от съществуващите сложни, претендиращи за правилност и справедливост налози. По-справедлив е. Той дава възможност за по-добро благосъстояние на обществото и на индивида. Значително по-ефективен е. По-привлекателен е и за хората, които получават доходи, като работят за някого, и за предприемачите, които инвестират.Но въпросът може да се зададе и в обратната посока – какви са предимствата да няма плосък данък? Защото предимствата да има са очевидни.Но другата страна – хората, които отговарят за данъчната система, все намират причина да не участват в разговора на равностойна основа. Така тече странен дебат между тези, които са установили системата такава, каквато е, и тези, които се опитват да им обяснят, че тя не е добра.Или да вземем левицата, която заяви, че прогресивното облагане на доходите е по-справедливо. Но дали така съществуващите данъци реално, а не на хартия облагат по-заможните в България пропорционално повече, отколкото по-малко заможните?Отговорът е не. Най-сериозно обложени са хората с доходи между 800 и 1500 лева. А това не са най-заможните. Така че аргументът не е валиден по отношение на справедливостта. Справедливото е да има минимална ставка, която да не се облага, и колкото тя е по-висока, толкова по-добре. Тогава върху хората с ниски доходи няма да има никаква данъчна тежест.А и по принцип не може да се говори за справедливост между човек, който има доход от 2000 лева и друг, който има 10 000 лева. Това е относително – има ли голямо семейство или не, с какво се занимава, дали част от тези разходи не са полезни за обществото?Инак е много лесно да се каже – дайте да обложим най-имащите! Но ако се види реално колко души плащат най-високите данъци и ако сумата се сравни с това, което плащат хората с по-малки данъци, ще стане ясно, че аргументът е абсурден.

При опростяване на системата чрез въвеждане на плосък данък по-богатите ще плащат повече от сега, защото ще се увеличи данъчната събираемост, доходите ще излязат на светло и т.н.Но да се твърди, че сегашната система е справедлива, е подвеждащо.Казва се също, че при плосък данък щели да намалеят приходите. Това е така, ако нивото на данъка е 10%. Но то може да е по-високо. Защото въпросът не е колко, а дали.И тук отново се връщам на въпроса за държавата. Защо всяко правителства идва с обещанието да я намали, а после не го изпълнява? Защото в по-непочтени общества като българското (спрямо скандинавските например) не се следи дали обещанията се спазват. Политиците обещават повече от това, което изпълняват.

В цял свят разумните хора гласуват за онези, които обещават намаляване на данъците. Онзи, който предлага по-ниски данъци и по-малко държава, е посрещан положително и от българското общество, защото държавата и чиновниците като цяло изключително зле изпълняват своите функции. И качеството на услугите, които държавата предлага – справедливост, сигурност, администрация, регулация, е значително по-ниско от това, което хората очакват.


[1] Статията е публикувана във вестник “24 часа” на 24 декември 2004 година


Свързани публикации.