Платежният баланс през първата половина на 2006 г.

Наскоро бяха оповестени предварителни данни за развитието на платежния баланс от началото на годината до месец юни. През този период дефицитът по текущата сметка достига 3.55 млрд. лв., докато салдото по финансовата е приблизително 3.51 млрд. лв., а общият баланс е положителен в размер от почти 1.35 млрд. лв. Анализът на посочените данни трябва да бъде извършен внимателно – поради предварителния им характер и евентуалните им корекции вследствие на голямото салдо по статията “Грешки и пропуски” (което общо за периода е от 1.39 млрд. лв.)

Основата на платежния баланс е финансовата сметка, тъй като тя показва източниците на финансиране на текущата. Повишението в положителното салдо е с 99.3 млн. лв. спрямо аналогичния период на 2005 г., докато съотношението спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт за полугодието(1) е 16.9% при 18.4% през 2005 г.

Преките чуждестранни инвестиции в България, които са показател за привлекателността на икономиката за чуждестранни лица, достигат 2.76 млрд. лв., което е повишение със 74.2% спрямо съответния период на 2005 г. Политическата несигурност през миналата година, която се явяваше пречка пред инвестиционния процес, изглежда е преодоляна. На практика правителството не предприе съществени мерки за подобряване на бизнес-средата, като запази ставката по данъка върху печалбата, а намалението на осигурителната тежест с 6 процентни пункта се компенсира от повишението на косвените данъци. Все пак очакването за предстоящото членство в Европейския съюз може да се сметне за основен стимул за чуждестранни инвестиции в България.

През 2005 г. БНБ, която съставя платежния баланс, не отчете преки чуждестранни инвестиции с източник приватизация на държавно имущество, докато това се случва през второто тримесечие на 2006 г. в размер на 25 млн. лв. Това трудно би могло да се разглежда като положително развитие, тъй като все още има значителни по стойност активи, които могат да бъдат приватизирани и от тях да се реализират приходи, както и да се спестят разходи за поддържането им.

Нарастването на преките инвестиции, без да се отчитане на приходите от приватизацията, до равнище от 13.2% от БВП за шестмесечието през 2006 г. може да се разглежда като успех на икономика (въпреки скромния принос на правителството чрез основния му лост – приватизацията), Но трябва да се има предвид и сезонността на показателите.

Портфейлните инвестиции-активи през периода нарастват със 138.6 млн. лв., докато през миналата година те са се понижили със 167.9 млн. лв. Следователно се наблюдава изтичане на краткосрочни капитали от страната, като това се дължи предимно на банковия сектор. Причината за това развитие вероятно е започналият процес на повишаване на лихвите в Еврозоната, който води и до очаквания за по-висока доходност от инвестициите там.

От друга страна, портфейлните инвестиции-пасиви нарастват с 340 млн. лв. при намаление с 1064 млн. лв. през съответния период на 2005 г. Нетният ефект от движението по статията портфейлни инвестиции е положителен, което е признак за доверие в икономиката, доказано и от по-краткосрочните капитали.

Аналогично е развитието и при статията други инвестиции, където също се наблюдава нетно положително салдо. Причината за това е нарастването на заемите за нефинансовите предприятия, което е по-скоро начин за заобикаляне на рестрикциите, въведени от БНБ с цел ограничаване нарастването на кредитите.

Дефицитът по текущата сметка достига 17.1% от прогнозния вътрешен продукт за полугодието. Причината за това развитие обаче, трябва да се търси не само в търговското салдо, но и в останалите компоненти на тази сметка. Динамиката на търговския дефицит (по цени F.O.B.) допринася за 50.3% от повишения дефицит по текущата сметка, докато нетните услуги – 23.3%, нетният доход – 13.5% и нетните текущи трансфери – 12.9%.
Нарастването на вноса на стоки в номинално изражение (26.8% за полугодието) е следствие от повишените доходи на населението, от изтеглянето на потреблението към настоящия момент чрез използването на кредити, от повишаването на производствената активност и от нарастването на цените на енергийните ресурси и суровините през годината. 70.5% от нарастването на вноса (по цени C.I.F.) се дължи именно на енергийните ресурси (41.4%) и на суровините (29.1%), докато потребителските стоки допринасят за едва 12.4% от него. Най-голямо повишение се наблюдава при енергийните ресурси – с 61.7%, като според данни на БНБ средната цена на суровия петрол, внесен в страната, се е повишила с 39.2%, а на природния газ с 45% спрямо съответния период на 2005 г. Най-голям дял запазват суровините и материалите (36.2% от вноса на стоки), но продължава да нараства делът на енергийните ресурси (23% при 18% година по-рано).

Темпът на нарастване на износа достига 29.9% през шестмесечието и превишава този на вноса. Най-съществено е изменението при енергийните ресурси – повишение със 108.5%, докато нарастването на инвестиционните стоки е с 29%, на суровините и материалите с 26.5%, а на потребителските стоки – с 8.3%. Все пак динамиката на суровините предопределя 39.4% от повишението на общия износ, докато тази на енергийните ресурси – 37.2%. Структурата на износа също претърпява промени като се повишава делът на енергийните ресурси (с 6.2 процентни пункта) за сметка на останалите стоки и най-вече на потребителските (понижение с 4.9 процентни пункта).

Както беше отбелязано, дефицитът по текущата сметка се дължи на спадането в салдата по всички от основните и компоненти. Нетните услуги се понижават с 318.5 млн. лв., което до голяма степен се дължи на “Други услуги”. Салдото по дохода също се понижава поради по-високите плащания във вид на доходи от инвестиции в страната, докато се наблюдава повишение при компенсацията на наетите българи в чужбина.

Коригираният баланс от текущата, финансова и капиталовата сметка води до повишаване на резервите на страната. През второто тримесечие на 2006 г. резервните активи на БНБ се повишават с 1.71 млрд. лв. след понижението им от 0.8 млрд. лв. през първото. По този начин се обезпечава покритието на паричната база (включително депозита на правителството) с резервни активи над необходимите според закона 100%. Това покритие е необходимо, за да може валутният борд при поискване да изкупува обратно емитираните от него левове срещу евро и да се гарантира конвертируемостта на българската валута. Така се повишава сигурността за хората, които ползват тази валута, че тя ще запази стойността си в бъдеще.

Цялостният резултат от динамиката на платежния баланс е запазване на тенденцията за разширяване дефицита по текущата сметка и стабилно салдо по финансовата. Не се очаква понижение на цените на горивата на международните пазари и това ще предопределя до голяма степен дефицита по текущата сметка. Изменения биха могли да се очакват предвид постепенната промяна в политиката на БНБ спрямо кредитирането, което вероятно ще го преориентира официално обратно към банковата система. Това би могло да допринесе за намаляване на растежа на частния външен дълг.

Таблица: Платежен баланс за първите 6 месеца на годината (млн. лв.)

Източник: Българска народна банка

–––––––––––-

(1) Според прогнозата на Агенцията за икономически анализи и прогнози от изданието “Българската икономика: състояние и перспективи” от юли 2006 г., където БВП за първите 6 месеца е 20.72 млрд. лв.