Платежният баланс през 2004 г.

 

В началото на седмицата Българската народна банка (БНБ) оповести предварителните данни за платежния баланс през 2004 г. както и ревизирани данни за 2003 г. Самият характер на получената информация ни подсказва, че предстои публикуването на по-късни промени в нея, но засега единствено тя е налична за анализ.

Като основа на платежния баланс ще разгледаме данните от финансовата сметка и по-конкретно тези за преките чуждестранни инвестиции в страната. Финансовата сметка показва способността на икономиката да привлича средства от чужбина, които от своя страна след това се използват за финансиране на транзакциите на местните резиденти. През 2004 г. салдото по финансовата сметка е положително и е в размер на 2298.8 млн. евро или около 11.8% от очаквания брутен вътрешен продукт (БВП)[1]. Това представлява намаление спрямо предходната година както в абсолютно (понижение от 26.3 млн. евро), така и в относително изражение (понижение от 1.3 процентни пункта спрямо БВП) и би могло да се разглежда като неблагоприятно развитие на икономиката. Все пак трябва да отчетем очакваната ревизия на данните, която би могла да покаже съществени разлики, както се случи това с данните за 2003 г.

Частта от финансовата сметка, която представлява най-дългосрочния привлечен ресурс за българските резиденти, са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната. Данните за тях показват нарастване през 2004 г. със 107 млн. евро. Само че тук се вземат предвид както действителните ПЧИ, така и приходите от приватизация, които макар че са входящ финансов поток за държавата и увеличение на разполагаемите и средства, всъщност представляват единствено промяна в собствеността. През 2004 г. се случиха две големи приватизационни сделки (за БТК и електроразпределителните дружества), които оказват значително влияние на данните за ПЧИ в страната. По всички показатели освен приходи от приватизация на практика се наблюдава намаление на получените средства. Така при коригиране на данните с приходите от приватизация се получава спад на ПЧИ в страната с 517.2 млн. евро, който е доста голям по размер (около 2.7% от БВП за 2004 г.).

Тези негативни данни се случват въпреки благоприятната за икономиката международна среда на поддържани ниски лихвени проценти от страна на Европейската централна банка и съответно ниската доходност в Еврозоната. При наличието на положителен лихвен диференциал в България спрямо ЕС това би трябвало да влияе позитивно на потенциалните инвеститори в страната, но изглежда това не е достатъчен стимул.

Погледнато в перспектива можем да очакваме сравнително негативно развитие предвид предстоящите парламентарни избори през юни и породения от тях по-висок политически риск за икономиката. Той би се отразил в посока увеличение на премията за инвестиране в страната – следователно ще се изисква още по-висока доходност от вложенията и съответно е възможно да последва спад. Подобно нещо се случи например през 2001 г., когато ПЧИ в страната намаляха до около 6% от БВП от 8% от БВП през 2000 г.

През 2004 г. започна съставянето на нова статия като част от финансовата сметка – “Сливания и изкупувания”. Тук беше отразена само една сделка с телекомуникационна компания, която обаче променя ситуацията и при нетните преки инвестиции. Понижението тук е в размер на 344.2 млн. евро спрямо предходната година, но все пак това е еднократна промяна и не би трябвало да очакваме негативна тенденция в тази връзка.

По отношение на останалите статии от финансовата сметка можем да отбележим, че се наблюдава значително увеличение на валутните депозити на търговските банки в чужбина (553.8 млн. евро)[2]. От друга страна депозитите на нерезиденти в местни банки се увеличават с 514 млн. евро, нетните кредити към местните банки възлизат на 408.1 млн. евро, а получените кредити от нефинансовия сектор са 915.8 млн. евро. Следователно съществува интерес от страна на чуждестранните банки към българската икономика, но възниква въпросът дали този интерес би се запазил, когато лихвите в еврозоната започнат да се повишават. За това може би ще са необходими допълнителни усилия като например създаване на по-благоприятни условия за бизнес в страната като по-ниска данъчна и осигурителна тежест, по-малко регулации и пречки пред икономическата активност, приватизация на държавните активи и други мерки, насочени към разширяване на стопанската свобода.

Другата част от платежния баланс, която дори в по-голяма степен привлича вниманието на публиката и анализаторите, е текущата сметка. Този факт вероятно се дължи на меркантилистките възгледи, наглед останали далеч в миналото, че страната трябва да изнася повече стоки и услуги отколкото внася, защото по този начин нетно получава повече злато и става по-богата. Само че от векове е известно, че богатството не се състои само от злато и пари, а и от стоки и услуги, които могат да бъдат потребявани от хората и поради тази причина имат полезност.

Освен това търговията е игра с положителна сума – тоест при една сделка по взаимно съгласие и двете страни печелят. Тоест, когато резидент решава да си купи чуждестранна стока, той го прави, защото срещу полезността, която му носят неговите пари, той получава по-голяма полезност от закупената стока. По тази причина нарастването на вноса (и на външната търговия) трябва да се разглежда като положително развитие за икономиката и следователно дефицитът по търговското салдо или по това на стоките и услугите не трябва да се разглежда като проблем.

През 2004 г. дефицитът по текущата сметка се понижава до около 7.5% от БВП, при 9.3% от БВП през 2003 г. Освен това той намалява и като абсолютен размер до 1452.8 млн. евро от 1630.2 млн. евро. Наблюдава се ръст на вноса и износа на стоки и услуги с около 20% спрямо 2003 г., което води и до разширяване на дефицита по салдото на стоките и нефакторните услуги до 10.3% от БВП от 9.5% от БВП през 2003 г.

Намаляването на дефицита по текущата сметка се дължи на по-малкия дефицит по статията нетен доход, която нараства от –3.2% от БВП през 2003 г. до –1.8% от БВП през 2004 г. Тук се наблюдава голяма по размер корекция на данните от 2003 г. така че може да се очаква подобно развитие и за тези от 2004 г., което евентуално би повишило размера на дефицита.

Развитието от последните години се запазва при текущите трансфери от чужбина, които отново нарастват. Ръстът в нетно изражение през 2004 г. спрямо предходната е с 275.5 млн. евро или с около 45%. Това се дължи в голяма степен на частните трансфери, които представляват над ? от всички средства.

Общото салдо по текущата, капиталовата и финансовата сметка при отчитане на неточностите при съставянето на този отчет за 2004 г. е положително в размер на 1388.5 млн. евро или около 7.1% от БВП. Това салдо е най-цялостният измерител на разликата между входящите и изходящите потоци към страната и е по-логично да се разглежда като базисно при анализа на платежния баланс (вместо текущата сметка) Положителното салдо отразява нарастването на валутните резерви на БНБ и е индикатор за стабилността на валутния борд в страната.

 


[1] Използваме официалната прогноза на Агенцията за икономически анализи и прогнози за БВП в размер на 38.038 млрд. лв.

[2] Една възможна причина за това са предприетите рестриктивни мерки от страна на БНБ спрямо растежа на кредитирането, които принуждават банките да търсят алтернативи при инвестирането на своите средства. Друго обяснение е, че така се прави опит за заобикаляне на регулациите – българските банки депозират средствата в чужбина откъдето те се връщат като кредити за българските фирми. Цялостният ефект е, че ръстът на кредитите на практика се запазва, но рискът се прехвърля извън българската банкова система, но ресурсът се оскъпява и от това губят българските фирми.

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.