Платеното образование
През седмицата се появи информация, че Министерският съвет е одобрил идеята да се възстанови платеното обучение в държавните университети. Предложението е на Министерството на образованието и науката и трябва да започне да се прилага от учебната 2007-2008 г. Според настоящия му вариант 20% от студентите в бакалавърска степен, които са постигнали най-нисък среден успех (през първата година – от кандидатстудентските изпити, а след това – от следването си), ще заплащат пълните разходи за обучението си.
Идеята на просветното министерство е насочена към създаването на стимули за студентите да полагат по-големи усилия и да показват по-високи резултати по време на своето обучение. В случая обаче, става въпрос за наказание във вид на по-висока такса за хората с нисък успех. В сега действащия модел (и това вероятно ще се запази) студентите с отличен успех получават стипендия, чиито размер покрива напълно таксите им за съответния семестър и действително служи като стимул за тях. В този смисъл наказателният елемент вероятно няма да постигне желания ефект във вид на по-голям интерес към усвояването на материала.
Според наличната информация досега университетите ще определят автономно таксата, но държавата ще поставя максимална граница според изчислената от нея издръжка за студентите в отделните висши учебни заведения. В момента тя варира значително – например разходите за обучение по икономика се считат за по-ниски от тези при инженерните науки или медицината, като тенденцията е издръжката да се повишава всяка година. Следователно при тези специалности, при които разходите се считат по-високи, наказанието във вид на такса ще бъде по-голямо като абсолютна сума.
Ефектът от тази мярка може да се търси в повишаването бюджетите на държавните университети с около 50 млн. лв. всяка година, субсидията за които няма да бъде понижена в резултат от това смесено финансиране. Предвиденото увеличение на бройката с 10% и поемането на пълните размери на издръжката на 20% от студентите ще означава, че фактически субсидията, която се пада на един студент ще се повиши. Това обаче, няма да се обуславя от по-високото качество на обучението.
Напоследък често се обсъжда липсата на връзка между университетите и бизнеса – тоест образованието, което получават студентите, не е адекватно на изискванията на трудовия пазар. Наливането на допълнителни средства без изискване за подобряване и осъвременяване на учебните програми и използването на високообразовани преподаватели може да има дори негативен ефект върху висшите училища – да забави модернизирането им и обновяването на академичния състав.
Освен това платеното обучение ще повиши възможностите на преподавателите да се възползват недобросъвестно от служебното си положение. Именно студентите с по-нисък успех са тези, които е по-вероятно да предложат или от които може да бъде поискан подкуп и по този начин тази вероятност се повишава. Корупцията в образованието е въпрос, който често се дискутира и се счита за съществен проблем, макар че броят на доказаните случаи е относително малък. Ефектът от тази мярка трудно може да се изрази в посока намаление на корупцията, а дори напротив.
Образователното министерство подготвя проект за стратегия за развитие на висшето образование, който ще бъде представен през месец октомври. Тази мярка ще бъде заложена в него, макар че резултатите от нея – поне в момента – изглеждат противоречиви. Един елемент, който задължително трябва да присъства в тази стратегия, е въвеждането на ваучерна система, която да обхваща не само държавните, но и частните висши учебни заведения. Ваучерите трябва да се предоставят от държавата (тоест от събраните от хората данъци) на всеки студент и да се разпределят в зависимост от избора му. Тоест трябва да се насърчи конкуренцията между университетите, чрез което да се повиши нивото на обучението. Освен това автономията трябва да се разшири, като позволи по-голяма самостоятелност при съставянето на учебните програми и при определянето броя на студентите.
Желанието за промени в системата на висшето образование е оправдано предвид ситуацията в момента. Доминирането на държавата в този сектор забавя развитието му, прави го недостатъчно адекватен на пазарните изисквания и води до ниска ефективност на разходите. Това обуславя необходимостта от реформи, които да създадат повече стимули за участниците в образователния процес. Въвеждането на платено обучение в държавните университети няма да реши проблемите във висшето образование, промените във финансирането трябва да бъдат по-обхватни. Стъпка в правилната посока би било използването на ваучерите, които биха повишили конкуренцията между висшите учебни заведения и ще са основа за подобряване качеството на образованието в страната.
