Планираните от МОН реформи – далеч не идеални, но в правилната посока

Автор: Адриан Николов / 03.11.2017
0 гласа, средно: 0.0 от 5

В началото на седмицата, заедно с внасянето на проектобюджета бяха публикувани и детайлните планове и прогнози на министерствата за дейността им през следващите няколко години. Тъй като програмите и дейностите в сферата на образованието са много и различни, тук ще се спрем само на някои от най-ключовите и важни за развитието на политиката в сектора, и ще опитаме да анализираме възможните последствия от изпълнението им.

Измерване на качеството

В бюджетна програма „Осигуряване на качество в предучилищното и училищното образование“ се включват основните мерки, които ведомство планира в посока подобряване и развитие на образователната си услуга. Ключово тук е описанието на продуктите „управление на качеството“ и „оценяване на резултатите от обучението“, тъй като това е най-подробното представяне на дългоочаквания модел за оценка на резултатите от образователния процес, който се очаква в следващите години да се превърне в критерий за финансиране на училищата.

Според бюджетната програма, избраният модел е от типа „оценка на добавената стойност“, който мери динамиката в резултатите на учениците между отделните образователни степени, опитвайки да изчисти максимално всички социоикономически фактори, които могат да им повлияят, така че да може да се открои ефектът на училищното образование.

Тук трябва да отбележим, че концепцията за мерене на добавената стойност не е нова за България – Световната банка прави проучване на прилагането на такива модели в страната още през 2013 г.[1] Тогавашното изследване проследява резултатите на едно поколение ученици на двете външни оценявания след четвърти и седми клас, и основава резултатите си на разликата между двете. Страничните фактори, за чиито ефект контролират авторите са относително малко – пол на учениците, вид училище и говорени вкъщи език.

Резултатите от изследването обаче не са особено окуражаващи за потенциала за прилагане на този тип модели на оценка, тъй като оценките от оценяването след четвърти клас са много високи, което оставя много малко поле за подобрение на резултатите в периода до оценяването до седми клас, а от друга едни и същи училища в повечето случаи постигат добри резултати и на двете оценявания. Проблем е и наличието на малък брой извънучилищни фактори, които могат да повлияят на крайния резултат, а най-често именно семейната и социалната среда са най-важни.

Ако МОН възнамерява да ползва именно такъв модел на оценка на качеството (а според нформацията в бюджета изглежда именно така), ще се наложи доста да надгради върху опита на проучването, най-малкото с цел постигането на модел, който настина обяснява разликите между училищата и постиженията на учениците през годините. За тази цел са необходими няколко добавки:

  • По-чест външен контрол на оценяването: понастоящем независима оценка на резултатите в училищното образование се прави само три пъти в целия курс на обучение. По-честите външни изпитвания ще позволят от една страна по-прецизна оценка на постиженията на училищата и учениците, а от друга – по-точното диагностициране на конкретните проблеми на различните етапи от образователния процес. Подходящ момент за такова оценяване е след десети клас, когато привършва задължителния етап от образованието;
  • Събиране на повече информация за релевантните фактори около учениците: моделите основани на разликата в постиженията следва да вземат предвид и факторите на семейната и социалната среда; често дори и най-качественото образование не може да елиминира влиянието на факторите извън училище;
  • Коректна оценка на ефекта на всички фактори, които заобикалят образователния процес: преценката „на око“, често ползвана при формулирането на политики би могла да направи безсмислени опитите за ограничаването на влиянието на училището;
  • Цялостно подобряване на подхода към събирането и употребата на данни в образованието.

В идеалния случай, оценката на качеството на образованието трябва да се извърши чрез доста по-комплексен подход от модел на добавена стойност. Предпочитаният вариант би бил рейтингова система, която освен гореизброените фактори взема предвид и реализацията на учениците във висшето образование и на пазара на труда, престижа и статута на учебните заведения, квалификацията и постиженията на преподавателите, субективната оценка на учебния процес на самите ученици, материалната база. Въпреки това, прилагането на оценка на добавената стойност, особено ако „отговаря” за значителна част от финансирането на училищата, е стъпка в правилната посока.

Оптимизация на училищната мрежа

Част от предлаганите мерки касаят и оптимизацията на училищата мрежа. Планира се въвеждане на критерии за създаване, закриване и сливане на образователни институции. Доколкото досега закриването и сливането на училища зависеше от самите училища (в резултат на което не се случва често и там, където е необходимо), тази заявка е добре дошла.

МОН планира и да преразгледа и актуализира списъка със средищни училища, чиято роля е да събират ученици от своите околности, които нямат лесен достъп до образователна услуга. В случай, че повече училища получат такъв статут, наистина има изгледи за забързване на оптимизацията на мрежата, както и на закриването и сливането на училищата, които понастоящем предоставят по-некачествено образование.

Ориентиране на образованието към пазара на труда

Вероятно най-трудната задача, която МОН си поставя е по-тясното обвързване на средното образование с нуждите на пазара на труда. Разписаните мерки ясно сочат, че се разпознава важността на близките отношения с бизнеса при определянето на приоритетните специалности; изглежда, че браншовите организации и фирмите ще имат все по-важна роля при насочването на професионалното образование. Особено внимание се отделя на дуалното образование; по-широкото му застъпване е важна стъпка към подобряването на професионалното образование чрез реално упражняване на професиите, за които се подготвят учениците, но то ще трябва да премине през преформулиране на начина, по който е устроено професионалното образование. Понастоящем то изисква от учениците да покриват всички образователни изисквания, и чак след това да стажуват в бранша си; за да има ефект от дуално образование обаче, в последните училищни години балансът между теоретична подготовка и практически дейности трябва да се изменя в полза на практиката.

Множество малки стъпки

В проектобюджета на МОН са описани и много други мерки, на които няма да се спираме подробно. Разпозната е нуждата от привличане на повече (и изобщо) млади кадри в системата и подобряването на подготовката на учителите; планират се нови кампании за ограничаване на отпадането и задържането на учениците в училище; разчита се на все по-широко застъпване и употреба на съвременни технологии в учебния процес.

Можем само да се надяваме, че поетите заявки ще бъдат изпълнени, поне до известна степен.


[1]          Виж Pilot implementation of statistical models for estimation of the value-added of Bulgarian schools using national student assessment data, World Bank Europe And Central Asia Region Human Development Unit, June 2013