Планирането на територията – нищо ново

От години София няма общ устройствен план. Това не звучи логично като се има предвид масовото строителство в столицата, което спокойно можем да кажем, че представлява почти половината от общото строителство в страната.

Какво представлява общият устройствен план?

Това е дългосрочната визия на управляващите за развитието на града. Съществуването му е в основата на настоящето развитие. Затова е много важно да се създаде и приеме възможно най-бързо.

Кой печели от отлагането на приемането на плана с години?

На първо място, всички, които строят. Но само на пръв поглед. В условията на липса на такъв план относително лесно, използвайки нерегламентирани методи, определени инвеститори и предприемачи строят сгради, които иначе не биха били законни.На второ място, печели администрацията. При наличието на ясни правила трябва да предполагаме, че би било по-трудно да се престъпи законът. Или във всички случаи по-скъпо. Ще съществува ясна отговорност, която може да бъде търсена по съдебен ред. От друга страна, отлагането на изготвяне на план оправдава съществуването на голямата администрация.На следващо място, не трябва да забравяме, че в процеса на съставяне на общия план, хората, които участват, винаги имат предварително знание в каква посока ще се развива градът и съответно могат да се възползват (те или свързани с тях лица).

Трябва ли общият устройствен план на столицата да се гласува от народното събрание?

Първосигналната ни реакция е не – София, дори да е столица, е един от стотиците градове в страната и трябва тези процеси да протичат еднакво навсякъде. Наличието на изискване за гласуване прави този процес много тромав и налага невъзможност да се отразяват относително лесно промени.От друга страна обаче, като знаем колко непрозрачен може да бъде процесът по изготвяне, обсъждане и гласуване на подобен план, то май по-добре стана, че бе необходимо гласуване от парламента. Има редица оплаквания на екологични и граждански организации, които твърдят, че не е направено обсъждане на плана в достатъчна степен.

Къде е проблемът?

Планиране развитието на българските градове се прави изключително и единствено от държавните и общински органи. И в това не трябва да има нищо лошо ако приемем възгледа, че обществото не може лесно да се организира и да постигне консенсус по този въпрос. Също така сме наясно, че няма вариант, при който да бъдат отчетени всички изисквания, предпочитания и най-добри варианти за развитието на един град, така че всички да са доволни. И все пак, въпреки постигнатия от обществото консенсус съществуват следните огромни пречки пред планиране на градоустройството:

Законови пречки:

• Законът за устройство на територията, който “урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели” е остарял и не отчита множеството промени в икономическата обстановка в страната;

• Част от процедурите в него често са дълги, неясни, някои от тях нямат срок, което дава възможност за протакане и корупция;
• Възможностите за оперативни решения от страна на прилагащите органи (общините най-често) са много ограничени и едновременно с това непредвидими;
• Има множество предоставени възможности за обжалване на нормите и при неефективна съдебна система този способ за решаване на спорове не е ефективен;
• Абсолютно неефективен и скъп е процесът на обновяване на вече създадени местни планове;

Икономически пречки:

1. Приложението на системата на планиране е скъпа – нямаме обобщени данни за разходите по създаването, прилагането и контрола й, но е реалистично да смятаме, че са значителни. Логиката, възприета от нормотворците е, че политиката по планиране си струва, независимо какви ще са разходите за обществото. Нашата логика е, че ако разходите (директно измерими и пропуснатите ползи) превишават ползите, то определена политика не трябва да се предприема.

За съжаление, все още в страната няма практика по предварителна оценка на всички разходи за обществото, да не говорим за последващ анализ от приета регулация и евентуално коригиране или отменяне ако целите не са постигнати. Ако трябва да сме още по-крайни, често няма дори дефинирана ясна цел при планирането на територията – устойчивото развитие е общо понятие и има много начини да се постигне.

2. Икономическите ефекти върху цените на недвижимите имоти от липсата на яснота, сигурност и наличието на множество процедури също е трудно да бъдат измерени, но имайки предвид какво е нарастването в последните години бихме могли да предположим, че ако всички процедури бяха бързи, ясни и ефективни, то развитието щеше да бъде по-устойчиво. Всички тези особености превръщат процеса на планиране и развитие на устройството на страната по-скоро в пречка, отколкото в предпоставка за устойчиво развитие. Актовете, свързани с планиране и прилагане на нормите, са обект на постоянна атака от всички заинтересовани страни и са подложени на съмнение относно рационалността си. С други думи – липсва общественото доверие, необходимо за една добре действаща система.

Възможно решение

Алтернативата е да се предоставят повече възможности за участие на гражданите и бизнеса в процеса на планиране. Имаме предвид не само вземането под внимание на техните коментари и препоръки, но и изграждането на механизъм, при който на местно ниво всеки, който обосновано и след представяне на анализ на разходите и ползите от определена промяна, да може да участва в планирането на територията. Това вече се случва с подробните устройствени планове, но практиката показва, че средното време за изготвянето им е минимум 4-5 месеца, съпроводено е с множество процедури и усложнения. Във всички случаи, бизнесът вече активно прави такива планове и ако процесът се опрости максимално обществото като цяло ще спечели. Трябва да се мисли и за процес, при който дори и да има засегнати страни, те да могат да бъдат възмездени ако това е възможно. Това може да стане чрез въвеждане на такси, които да компенсират определено неудобство на определена група, но да дадат възможност за осъществяване на определени обекти. По този начин ще може да се финансират определени инфраструктурни обекти, които сега се заплащат от бюджета.