PISA 2009: нулев ефект от реформите в средното образование на България за последните 10 години

Хубаво е, че България все още намира кураж да участва в международни сравнителни изследвания. Още по-хубаво е, ако след участието си погледнем трезво на резултатите и започнем бързо и ефективно да работим за преодоляване на констатираните слабости. Това изглежда все още си остава по скоро пожелание и само потвърждава правилото, че реформи в България се правят бавно, понякога цяло десетилетие не стига за тях. Поводът, за пореден път да си припомним тази истина, са незадоволителните резултати, които българските ученици постигнаха при последното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Най-общо, PISA оценява знанията и уменията на 15-годишните ученици по четене, математика и природни науки като на всеки три години акцентът се поставя върху една от тези области. В настоящия четвърти етап на изследването – PISA 2009 участие взеха общо 65 държави и региони, а основната оценявана област, подобно на PISA 2000, бе четивната грамотност на учениците. В България изследването се проведе през пролетта на 2009 г. с участието на 4508 ученици, от 179 училища – 175 държавни и общински и 4 частни училища.

 

“Lost decade” за българското образование

Началото на образователната реформа в България е поставено през 1999 г., но ефектът от нея до момента, съдейки и по класирането на българските ученици в PISA е по-скоро нулев. И в трите оценявани области (четене, математика и природни науки), резултатите за България през 2009 г. са по-слаби от PISA 2000 (виж таблицата по-долу). Фактът, че за десет години нищо в подготовката на българските ученици не се е променило е повече от стряскащ. Нищо от онова, което е изразходвано като финансов ресурс за реформиране на средното образование не е проработило в полза на българските ученици. Защото именно прогресът в техните знания (или липсата на такъв), в крайна сметка определя доколко успешна (или не) е една образователна реформа. Няма друг по-обективен измерител.

Анализът на резултатите от представянето ни в изследванията PISA до момента недвусмислено показа, че:

1) продължава да доминира обучението, което е ориентирано към запаметяване и възпроизвеждане на информация;

2) българското училище все още не допринася за формиране на умения за справяне с проблеми, произтичащи от реални житейски ситуации, и

3) няма такова нещо като равен достъп до качествено образование в България.

 

Резултати на българските ученици в изследванията PISA

 

PISA 2000

PISA 2006

PISA 2009

Четене

430

402

429

Математика

430

413

426

Природни науки

448

434

439

Източник: PISA 2009

 

Образователна система с ниска ефективност

Ключов индикатор за качеството на една образователна система е средният резултат на учениците и неголемите разлики между най-високите и най-ниските постижения. Държавите, в които са отчетени сравнително малки разлики между резултатите на учениците по училища, се характеризират с относително висока ефективност на цялата образователна система. Не така стоят нещата за България.

Данните от PISA 2009 показаха, че българските ученици са постигнали нисък среден резултат, което ни нарежда сред страните от последната третина на класациите. В същото време разликите, между най-ниските и най-високите постижения на учениците, както и разликите между техните резултати по училища, са едни от най-големите в сравнение с останалите държави. Това на практика означава, че училищната ни система не съумява да осигури равен достъп до качествено образование на всички ученици.

Следващият проблем произтича от непропорционалното представяне на момичетата и момчетата, което е явление, наблюдавано не само в България, но и във всички държави от изследванията. В България обаче разликата между резултатите на момичетата и момчетата е значително по-голяма, сравнена с повечето от останалите държави.

 

Четивната грамотност при момчетата и момичетата се различава във всички държави, независимо от общото ниво на грамотност. Тревожен е фактът, че в България разликата в постиженията на двата пола бе една от най-големите през 2000 г. (47 точки) и продължава да нараства през наблюдавания период до 61 точки през 2009 г. Разликата в представянето е по-голяма единствено в Албания (62 точки през 2009 г.). ОИСР прави извода, че разлика от 39 точки в постиженията съответства на едногодишно обучение, т.е. за да наваксат изоставането си от момичетата, на момчетата са им нужни около 1.5 години допълнително обучение. Прилагането на стратегии за подобряване на четивната грамотност на момчетата би имало силен ефект върху постиженията на учениците като цяло, препоръчват експертите на ОИСР.

Висок дял имат и учениците, които са показали резултат под критичния праг на постижения (второ равнище) от скалата PISA. Като прибавим към това и ниската дисциплина на учениците, както и недоброто администриране на учебния процес в училищата, става ясно защо резултатите са такива.

 

Според изследването делът на учениците под второ равнище се определя като критичен праг в техните постижения. В България този дял достига 41% през 2009 г. (40% през 2000 г.), което ни нарежда в долната част на класацията. На дъното попадат страни като Албания, Бразилия, Аржентина, а абсолютният рекордьор е Перу с дял от 65%. Голяма част от “опашкарите” по този показател обаче успяват значително да редуцират изоставането си за последните десет години. Показателите на Румъния са почти идентични с тези на България, което ни отрежда последните две места от страните членки на ЕС участващи в изследването. На общоевропейско ниво българските ученици изпреварват единствено албанските си връстници по този негативен показател. При това положение перспективите пред голяма част от българките ученици не са обнадеждаващи, ако приемем констатацията на ОИСР, че 60% от учениците с резултат в PISA 2000 под второ равнище не са продължили своето образование след завършване на училище.

 

Финландия, Канада, Япония, Норвегия, Естония – страните с най-ефективни образователни системи

Стандартите на PISA 2009 определят една образователна система като успешна и ефективна, ако нейните ученици постигат резултат в областта на четивната грамотност над средното за държавите в ОИСР (494 точки) и влиянието на социално-икономическия произход на учениците върху техните образователни постижения е по-ниско от съответния показател средно в държавите от ОИСР (т.е. със социално-икономическия произход на учениците да се обяснява по-малко от 14.4% от разликите между техните резултати в PISA 2009). Данните на изследването показват, че на така описаните критерии за ефективна образователна система напълно отговарят само седем държави и региони: Финландия, Канада, Япония, Норвегия, Естония, Исландия и Хонконг – Китай.

 

Някои страни отчитат напредък, други изненадват със спад

Отделни държави показват забележителен ръст на образователните постижения на учениците си през последното десетилетие. Страните, които отбелязват най-висок ръст спрямо резултата си от 2000 г. са Перу (+43 точки), Чили (+40 точки), Албания (+36 точки), Индонезия (+31 точки). Все пак трябва да се направи уговорката, че това са страни с много нисък стартов резултат.

Повишение на своя среден резултат по четене отчитат и учениците от Латвия (+26 точки), Израел (+22 точки), Лихтенщайн (+17 точки), Унгария (+14 точки), Германия (+13 точки).

Интересно е да се види и при кои страни има спад спрямо резултатът им от 2000 г. Най-изразено е намалението на резултата по четене при учениците от Ирландия (-31 точки), Австрия (-22 точки), Аржентина (-20 точки), Швеция (-19 точки) и Чехия (-13 точки). Общата тенденция е по-бедните страни да наваксват в класацията, докато богатите страни, с малки изключения, леко намаляват или поддържат достигнатото от тях високо равнище от 2000 г.

 

Изменение на средния резултат по четене на учениците по страни (PISA 2009 – PISA 2000)

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какви са и останалите поуки на PISA 2009?

1)      Автономните училища постигат високи резултати

Съществува положителна връзка между степента на училищна автономия по отношение на учебното съдържание и средните резултати на учениците.

В България автономията в системата на средното образование се свързва с възможността директорите на училищата да контролират управлението на делегирания им бюджет (финансова автономия). Учебното съдържание и програмите се определят на централно ниво от Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) и поне засега няма индикации, че това ще се промени в бъдеще. Министър Игнатов вече увери, че всички учебници от 1 до 12 клас ще бъдат пренаписани. Дори и да стане това отново ще е силна централизация на учебното съдържание – вместо да се оценяват резултатите в края на годината, чиновниците все още вярват, че могат да знаят кой учебник (или 10 варианти на учебници) са най-удачните за учениците в малкия и в големия град.

 

2) Външното оценяване води до по-добри резултати

Провеждането на редовни външни оценявания е фактор, който има еднозначно положително отражение върху образователните постижения на учениците. Положителният ефект на оценяването е още по-силен там, където има висока степен на училищна автономия.

Макар и със закъснение, матурите вече са факт и у нас. Това е добре, но много по-важно е да съумеем да използваме анализа на резултатите за подобряване на системата. За момента, поне на нас не ни е известно да се правят промени, които се аргументират с ниски оценки на матурата. Също така, добрите оценки би трябвало да означава и повече средства за отличните училища – дали е така е спорно.

 

3) Доброто заплащане на учителите води до добри резултати за учениците

Единственият финансов компонент, който има пряка положителна връзка с резултатите на учениците, е заплащането на учителите. Резултатите на PISA показват, че учениците в държави, които инвестират в по-високи заплати на учителите заедно с повишаване на тяхната квалификация, постигат по-високи средни резултати. В държавите от ОИСР например средната заплата на учител с 15-годишен опит на преподавател е 120% от брутния вътрешен продукт на глава от населението, в България – 100%.

Заплащането на учителите у нас все още зависи от куп фактори, но в много малка степен от постигнатите от учениците резултати. В този смисъл, все още у нас няма логика да се иска по-високо заплащане, ако те ще бъде на калпак или според неясни критерии. В момента, в който заплащането на учителите стане функция от постигнатите резултати, така както е по принцип за всеки бизнес, само тогава по-високата заплата ще се отрази директно в по-добро образование. Да си мислим, че по-високата заплата за некадърен учител ще повиши качеството на преподаването би било заблуда.

Това, което може да се направи в условията на криза и ограничени ресурси е поне да се използват европейските пари по програма „Човешки ресурси”, за да се повиши квалификацията на учителите. Дали обаче администрацията ще успее е друг въпрос.


Свързани публикации.