Пенсионни сметки без кръчмар*

„Въпросът не е дали възрастта и стажът трябва да се вдигат, а как”, обясни министърът на труда и социалната политика в свое интервю в средата на септември. Така е, но от отговора на този въпрос зависят и редица други въпроси като например „Докога над половината от разходите на фонд „Пенсии” ще се финансират с трансфери от бюджета?”; „Докога пенсионерите ще разчитат на подаяния от политиците, а не на лични спестявания за пенсия?”; „Докога съвестните осигурени лица ще плащат за множеството възможности за ранно пенсиониране не само на специални групи от обществото, но и за част от тези, които полагат трета категория труд?” и куп други.

На заседанието си в сряда парламентът гласува на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване. Защо промените в КСО се гласуват след като вече е приет бюджетът на НОИ за 2014 г. не става ясно. Няма информация и какви ще са ефектите от приетите промени. С две думи – сега не е време за обяснения, а за обещания. Как ще се изпълняват, ще се мисли догодина, като се появи проблемът. Единствената положителна новина от гласуването е, че бе отхвърлено предложението за безсрочно замразяване на увеличението на нужните години за стаж и възраст за пенсиониране.

Един от сериозните проблеми е връщането на режима за пенсиониране на военните, който беше в сила до края на 2012 година. От началото на 2013 г. беше въведено изискването работещото лице да е достигнало определена възраст, за да придобие право на пенсия. Идеята за премахване на тази мярка е от септември тази година, а в мотивите към нея е записано, че изискването за възраст „постави българските военни в дискриминационно положение спрямо останалите категории лица по чл. 69 и чл. 69а от КСО”. Това е така, но въпросът е защо не се въведе същото изискване и за останалите групи лица по чл. 69 и чл. 69а от КСО, а се връща облекченият режим за пенсиониране? Тежка им е работата на военните, ще кажат някои. И са прави. А на останалите работещи първа и втора категория труд не им ли е тежка? Независимо от това работещите и при двете категории труд имат минимално изискване за възраст, за да получат право на пенсия (друг е въпросът, че и тяхното ранно пенсиониране не е финансово обезпечено). В такъв случай не е ли редно да има изискване за възраст и за всички лица по чл. 69 и 69а от КСО?

Въпреки че не е обсъждано в парламента, представители на управляващите започнаха да говорят за евентуално увеличаване на пенсионните осигуровки от 2015 г., ако „има ръст на икономиката, на приходите”, по думите на министъра на труда. Това не е изненадващо на фона на замразеното увеличение на годините за стаж и възраст. Повече приходи в пенсионната система теоретично могат да се съберат по три начина – повече осигурени лица, осигурените лица да внасят осигуровки по-дълго и/или осигурените да внасят по-високи осигуровки. Възстановяването на пазара на труда е бавно и мъчително, а демографските процеси в страната не вдъхват доверие за някакъв сериозен ръст на осигурените лица. Ръстът на продължителността на внасяне на осигуровки не само че е замразен от следващата година, а и самият период на плащане на осигуровки намалява от 2010 г. – средната ефективна пенсионна възраст е 57 г. през 2010 година и 56,2 г. през 2012 година. Това е далеч от изискуемите в КСО 63 г. и 8 месеца за мъжете и 60 г. и 8 месеца за жените и се дължи както на категорийните работници, така и на масовите злоупотреби с инвалидни пенсии.

Естествено е в такава ситуация управляващите да прибягнат до увеличаване на пенсионните вноски, но тук въпросът е какъв ще е ефектът от това. Намаляването на данъчната и осигурителна тежест преди кризата целеше стимулирането на заетостта в страната, която до 2007 г. не надхвърля 60% от населението на възраст 15-64 години. През второто тримесечие на 2013 г. коефициентът на заетост в страната е 59,5%, което е далеч от пиковата стойност от 65% през четвъртото тримесечие на 2008 г. По-високите осигуровки означават увеличаване на разходите за труд на работодателите и намаляване на разполагаемия доход на работещите. Това може и да не се окаже сериозен проблем за компании в сектори като ИТ индустрията или други такива с висока добавена стойност, но ще се превърне в голяма тежест за компании в сектори с ниска добавена стойност, които съставят и по-голямата част от икономиката на страната.

Ефектът за бюджета на НОИ също е под въпрос. След като през 2010 г. бяха намалени осигуровките, тогавашните управляващите решиха, че това не дава резултат и ги увеличиха от началото на 2011 г. Покачването трябваше да намали дефицита на НОИ и да се превърне в първа крачка към подобряване на финансовото състояние на системата. Вместо това отчетеният дефицит през 2011 г. беше по-голям от прогнозите, заедно с което се опровергаха очакванията, че по-високите вноски означават по-високи проходи.

Пенсионната система от години се нуждае от цялостна реформа, но вместо това първото нещо, което прави настоящото правителство, е да я дестабилизира допълнително. Би било чудесно, ако хората можеха да се пенсионират млади и да получават високи пенсии, но това не е възможно в сегашната система. Всяко политическо решение, което не е съобразено с актюерски анализи и което доближава системата до тази утопия, единствено увеличава цената, която цялото население ще плати в бъдеще.

 

* Материалът е публикуван за пръв път на 20 декември 2013 г. във в-к Труд.

 


Свързани публикации.