Пенсионна реформа чрез диференцирани данъци?

В началото на седмицата започна дебат около данъчното третиране на внесените средства в доброволните пенсионни фондове (ДПФ). Според законовата уредба в страната личните вноски в доброволното пенсионно осигуряване се приспадат от дохода на физическите лица преди данъчно облагане, но при преждевременно изтегляне на средствата, те подлежат на 12% данък.

Идеята да се премахне изцяло данък общ доход за тези средства, щом веднъж са били инвестирани в системата за пенсионно осигуряване, срещна силен отпор в лицето на пенсионните фондове. Според Асоциацията на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване това ще доведе до изтегляне на средства в размер на около 100 млн. лв и ще бъде удар срещу стабилността на системата (балансовите активи на ДПФ през първото тримесечие на 2006 г. са 435 млн. лв). Стигна се до принципно споразумение с министър Орешарски да не се премахва този данък. Притеснението, че ще се увеличат спекулациите, т.е. хората ще използват пенсионните фондове като данъчен щит, за да намалят ефективното си данъчно облагане, са напълно оправдани.

Хората действат рационално, а изземането на доход чрез данъци, което е принудително, безвъзмездно и относително високо, е достатъчно голям стимул да се използват в максимална степен всички легални начини да се избягват данъците.

Доходността по доброволните пенсионни фондове за последните две години е 8,4%, което надминава значително лихвите по срочните банкови депозити за периода (3,2%), което ги прави алтернатива на спестяванията в банковата система без това да е тяхната същност и цел. Защото по-високата доходност би трябвало да е премия за по-ниската ликвидност на спестените средства.

Причините, които дава Министерство на финансите по повод предложението, са стимулиране на развитието на доброволното пенсионно осигуряване от една страна, а от друга – да се опрости администрирането на данъчната система. Защото според представители на държавната администрация определянето на облагаемата част от дохода при предсрочно изтегляне на средствата на практика става много трудно. И двата довода, обаче, нямат основание.

За фондовете за пенсионно осигуряване е от съществено значение хоризонтът на спестяванията да е дълъг и изходящите и входящи парични потоци по индивидуалните партиди на осигуряващите се да могат да бъдат прогнозируеми с голям процент на вероятност, за да могат да се управляват средствата възможно най-ефективно. Една от характеристиките, заложени в модела на пенсионните фондове, е че времевият период на инвестираните средства е сравнително дълъг, което позволява да се инвестират в по-дългосрочни проекти или инструменти и да се получава капиталова печалба от нарастване на икономическата стойност на инвестициите.

Въпреки че в крайна сметка този данък няма да бъде премахнат, остава на дневен ред въпросът със зависимостта на цели бизнес сектори от решенията на държавата. В случая данъкът играе не толкова фискален, а чисто регулаторен ефект. Това е така, защото пенсионните фондове са ограничени в политиката си по отношение на удръжките, които събират. Таксата при изтегляне на натрупаните средства по индивидуалните партиди преди придобиване на право на пенсия е в размер до 20 лв. Според чл. 259 от КСО пенсионноосигурителните дружества не могат да събират други такси и удръжки извън посочените в тази глава [ глава 28 от КСО “Такси и удръжки” ] .

Провеждането на данъчната политика чрез диференцирани данъчни ставки не само затруднява събираемостта на данъци и увеличава разходите за администрирането им, но променя поведението на хората и средата, в която оперират предприемачите. Ако бъде опростена данъчната система за физически лица, това ще намали и “данък-време” за данъкоплатците, което е алтернативната цена на времето и усилията на хората да изчислят и платят данъците, като вземат предвид всички ограничения и възможности за минимизиране на данъчното облагане. При плосък данък, без диференцирани ставки и усложнени процедури за облекчения, преференции, стимули и прочие, данъчната основа ще бъде по-широка, което позволява да се намали ефективно ставката за всички и изкривяването на пазарната действителност да бъде в минимална степен.

За да стимулира спестяванията в доброволни пенсионни фондове, държавата трябва да се оттегли от дейността си да обещава пенсии за старост през разходопокривната система, която се характеризира с вътрешна нестабилност и неадекватност към демографските промени. Коефициентът на зависимост в България, измерен като процент на населението в пенсионна възраст към работната сила (населението между 15 и 64 години според методологията на Евростат) е 24.9% за 2005г., като до 2050 г. този показател ще се увеличи до 60,9% според разчетите на Евростат. В същото време, ако се изчисли отношението на броя на пенсионерите към заетите в частния и несубсидирания държавен сектор, което носи по-голям икономически смисъл, ще се установи дори по-тревожна тенденция.

Тази седмица беше предприета и друга стъпка по повод пенсионната система в страната. Беше приет от Народното събрание специален проектозакон за създаването и управлението на “Сребърен фонд”, в който ще се заделят средства от приватизация и от фискалния резерв на страната. Сребърният фонд ще служи за подпомагане на пенсионната система в частта и държавно осигуряване. Преди всичко при оценката от създаването на подобен фонд е важно за какво ще се използва. В случая не става въпрос за реформиране на системата, а за отлагане на фалирането й. Защото след няколко години съотношението работещ-пенсионер ще мине 1:1 (в полза на пенсионерите), а в същото време обещанията за по-високи пенсии и намаляване на осигуровките означава, че дефицитът на НОИ ще става все по-голям, скритият държавен дълг(1) ще расте, а перспективите пред устойчивостта на системата ще стават все по-лоши.

Общото в обещанията за по-високи пенсии и за провеждане на “по-социална” политика и създаването на Сребърен фонд е обещанието, което голяма част от хората припознават, че държавата ще се грижи за техните старини – защото това е “нейно задължение”. Именно тези сигнали пречат пред разгръщането на капиталовата пенсионна система и други форми на доброволно осигуряване. За да бъде осъществена реформа в пенсионната система трябва да има политическа и обществена подкрепа и осъзната вътрешна убеденост за нея. Диференцирането на данъчните ставки, усложняването на системата не помага за промяна на моделите на мислене, а напротив – пречи за рационалното използване на ресурсите в икономиката.

 

 

––––––––––––––––––––

(1) Обещанията на държавата към работещите за изплащане на пенсия.

 


Свързани публикации.