Пазарът работи и на Великден

Спомняте ли си как протичаше празничното пазаруване преди 18 години? Дълги опашки за банани и други "екзотични" стоки, шоколадовите яйца се купуваха само от Кореком, асортиментът от стоки беше ограничен и еднообразен, налагаше се да познаваш "правилните" хора, за да можеш да напазаруваш деликатеси, а да прекараш Великден във Венеция беше просто немислимо. Тогава някой друг централно планираше живота ни и посочваше какво и колко трябва да се купува на празниците. Вярно е, цените се контролираха стриктно, но непосредственият резултат от опитите да се предвиждат и диктуват потребностите на хората беше недостиг, а в по-общ план – липса на избор.

В момента действителността е различна – разнообразието от стоки е голямо, потребителите имат възможност да избират стоките според вкуса си, магазините се борят за клиенти, няма ги тягостните опашки. И да, цените на пресните яйца и агнешкото месо се покачиха с повече от 25% през последните две седмици с приближаването на Великденските празници.

Спекуланти ли са търговците?

По време на Великден търсенето на определен вид стоки се увеличава неколкократно и потребителите са по-склонни да купуват продуктите на по-високи цени, т.е ценовата им еластичност намалява. Производителите и търговците максимизират печалбата си, като увеличат цената в граници, които не обезкуражават голяма част от потребителите да купят продукта. Конкуренцията се грижи за поддържането на именно това условие.  

Цената на децентрализирания пазар отразява склонността на потребителите да купят дадена стока с оглед на количеството, което се предлага. Когато търсенето на даден продукт се увеличава, цената му също се покачва, за да уравновеси търсенето и предлагането, т.е. да няма нито излишък, нито недостиг на пазара. Този икономически закон е в сила винаги, когато пазарните сили действат свободно. Това е единственият начин да се задоволят в максимална степен потребности на икономическите субекти чрез оскъдните ресурси, с които разполага икономиката. И търговците,  производителите трябва да реагират на тези сигнали, ако искат да останат на пазара за по-дълго.

Привържениците на интервенцията на държавата на пазара призовават за намеса на пазара – да се контролират цените, да не се допуска увеличаването им преди празниците. Тези призиви отново се активизираха с приближаване на Великден. Изкуственото задържане на цените, обаче, няма да бъде единствената последица от исканите мерки. Ще се появи недостиг на най-търсените стоки, защото повече производители ще се ориентират (и правилно) към чуждестранни, по-свободни пазари. По-ниският от очаквания марж на печалба и несигурността, която създава всяка намеса на правителството, ще насочи част от предприемачите към друг вид бизнес. В същото време ще се появят и странични негативни ефекти като лобиране, корупция, търсене на привилегии, които са резултат от предоставяне на власт на държавни органи, когато регулациите противоречат на пазарната логика.

Потреблението на агнешко месо в страната е в своя пик именно по време на Великденските и Гергьовските празници. През останалото време от годината традиционно се консумира повече свинско, телешко, пилешко. Като цяло производителите на агнешко разчитат да реализират продукцията си през месец април и май. Но освен на местния пазар, те имат възможност да изнасят в чужбина – в рамките на ЕС и в трети страни. Традиционни пазари на агнешко месо от България са Гърция, Италия, Хърватско. Отпадането на митата в рамките на единния европейски пазар допълнително улеснява продажбите за тези производители, които отговарят на европейските изисквания. За да предпочетат да останат на българския пазар, цената трябва да бъде конкурентна.

Цените на яйцата в страната са по-ниски от средните цените в другите страни-членки на ЕС. Отварянето на границите стимулира износа на яйца и се очаква реализирането на рекордни количества експорт през тази година. Явно е, че покачването на цените на яйцата след присъединяването и особено около Великден е закономерно с оглед на тенденциите на европейския пазар за увеличаване на потреблението и намаления внос от Азия поради случаите на пилешки грип.

Как е по света?

Противно на всички изказвания, че навсякъде по света цените за Великден падат, а само в България се покачват, това се оказва поредния мит. 

В Румъния се е увеличила цената на агнешкото с над 20%. В повечето нови членки на ЕС също се забелязва увеличение на цените на яйцата и агнешкото месо непосредствено преди празниците. Същото се отнася за Гърция, Италия, Испания. Законът за единната цена в сектора на търгуемите стоки увеличава цените в страните, които се характеризират с относително по-ниски ценови равнища. В САЩ се отчита също увеличение на цените на яйцата преди Великден тази година, въпреки че това се дължи до голяма степен на увеличените производствени разходи. Но там конкуренцията е много интензивна,  пазарът е наситен с разнообразни стоки, които често се внасят от страни с по-ниски ценови равнища и покупателни възможности.   

Намалението на цените по време на Великденските празници в някои градове се отнася предимно за определен вид стоки – например шоколадови яйца и сладкиши. То е продиктувано от борбата за клиенти и различни маркетингови стратегии, които прилагат големите вериги магазини, за да привлекат повече купувачи. Пазарът на шоколадови лакомства се доминира от няколко големи компании в Европа, които поради сериозната конкуренция и наличието на голям избор от алтернативни продукти, са склонни да намаляват цените по време на празници. Не така стои въпросът с животинските продукти като яйца и месо. Производителите са много на брой и са сравнително малки, а заместителите на тези стоки  са ограничени.  Реализирането на продукцията им е основният бизнес за селскостопанските производители и за да реализират по-голяма печалба, трябва да продават на по-висока цена.  

В България също има великденски промоции – туристически пакети, услуги от мобилни оператори, застрахователни продукти, подаръци, техника и софтуер, културни развлечения и други. Но тези намаления са обусловени от пазара, от наличието на алтернативи, от нетъргуемия характер на част от стоките и услугите и т.н.

Не на последно трябва да се отбележи, че благотворителността по Великден се увеличава. Хората са по-склонни да даряват и именно това е пазарната алтернатива на социалните програми.

Може ли да се вярва на пазара?

Въпреки мрачните предсказания членството на страната в ЕС не доведе до ценови шок. Увеличаването на цените на хранителните стоки в края на годината беше отново подклаждано от по-високото търсене и феномена запасяване с продукти. Повишаването на цените е реакцията на пазара, когато има очаквания за висока инфлация. Не се случи нищо подобно обаче – пазарните цени (без да се отчитат административно регулираните цени) следват закономерни периодични флуктуации за първите два месеца на годината – цените на хранителните стоки се повишиха съответно с 2.2% и 0.6%, главно поради увеличените цени на зеленчуците и плодовете, млечните изделия, захар докато месото като цяло поевтиня през този период. 

Следователно това, което може да направи държавата, за да защити потребителите от неестествени промени в цените, е да се отдръпне от пазара, да либерализира цените и да осигури предпоставки за свободна търговия и размяна на стоки и услуги и капитали.

–––––––––––––––––––––––––-

Статията е публикувана за пръв път във в-к Дневник на 10.04.2007 г.