Пазарен социализъм?

През последните години ясно се вижда желанието на шведското правителство за дерегулация и либерализиране на държавния сектор, както и за промени в социалната сфера. Намаляването на данъците на пенсионерите е една от антикризисните мерки, които шведското правителство обяви, че ще вложи в бюджета си догодина. След като през последните години управляващата коалиция намали и отмени някои данъци и облекчи държавните регулации, видно е, че съюзът на централните и десни партии е готов да положи усилия в реформирането на системата. Предстои и намаляване на корпоративния данък от 26,3 на 22%, като това ниво ще е по-ниско от средното за ЕС.

Швеция е страна с дълга история на ляво управление. Десетилетия наред шведската социална демократическа партия е политически хегемон в скандинавската държава. Именно тя изгражда образа на Швеция като „лява” и „социална” държава. За много хора Швеция е пример за работеща икономическа система със силен социален елемент, но, за да видим дали социалната политика е причина за успехите на страната или предпоставка за забавянето на нейното развитие, трябва да се поровим в миналото.

В годините след първата и втората световна война Швеция е развиваща се и перспективна млада икономика. Богатата на природни ресурси държава използва запазената си индустриална инфраструктура да задоволи следвоенните нужди на Европа. Резултатите са натрупване на големи количества капитал и ускоряващи се нива на индустриализация. Според доклад на Libera Foundation, цитиран в предишни проучвания на ИПИ, Швеция е най-бързо развиващата се страна в периода от 1870 до 1936-та година, а през 1975-та година е 4-тата най-богата страна в света. След 1950-та данъчната тежест върху населението започва постепенно да се увеличава. Приходите на правителството от данъци нарастват средно с един процент от БВП годишно.¹ Растежът се забавя. Шведите запазват високия си стандарт на живот, но потенциалът на икономиката остава нереализиран.

 Днес Швеция е все още една от най-развитите и богати държави със своята стабилна финансова и икономическа система, както и със сериозния си публичен сектор, осигуряващ редица придобивки за обществото. Страната е водеща по редица социални и икономически индикатори, включително по отношение на политическата и образователната си системи и равноправието между половете. През 2010 Световният икономически форум я обявява за 2-рата най-конкурентоспособна икономика в света. В индекса на Световната банка за правене на бизнес през 2012-та година тя заема 14-то място, а в индекса за икономическа свобода, изготвен от канадския институт „Фрейзър”, – 21-во. По БВП на глава от население е на 13-то място в света, а по цялостен размер на БВП е на 21-во. Ръстът на БВП за 2011 е малко над средния за света.² Швеция все още е едно от най-добрите места за живот, но е видно, че страната има проблеми и много от развиващите се икономики я изпреварват по редица индикатори.

Икономиката на северната страна бe сериозно засегната от финансовата криза, но в същото време е забележителна скоростта, с която тя се възстановява. БВП през 2009-та година рязко се свива, най-вече заради сериозния спад в износа, но само година по-късно се връща на нивата отпреди рецесията. Много малко са държавите, способни на подобен отскок. Доклад на Шведския национален икономически институт, публикуван през 2010-та година, посочва намаляването на данъците и стимулирането на частния сектор като основни причини за бързото излизане на страната от рецесия. Особено важно е и фискалното здраве на Швеция, което позволява на правителството успешно да прилага подобни мерки.

Източник: Евростат 

¹ – Данните са на доклад на Libera Foundation от 2011-та година и са цитирани от Явор Алексиев, https://ime.bg/bg/print/type:article/id:6183/ 

² – Данните са на Световната банка и Международния валутен фонд

*Авторът е стажант в ИПИ.