Партийният ПР е по-важен от Конституцията

Eдин от приоритетите на гражданското общество, журналистите и независимите експерти е да посочват ясно и методично случаите, в които политици нарушават Конституцията или законите. Независимо дали нарушението се извършва с цел партиен ПР, облагодетелстване или поради неграмотност.

През юли тази година Изборният кодекс беше отворен за промени. Трябваше да бъде разписана процедурата за електронно дистанционно гласуване, за което българите казаха „да” на проведения  по-рано референдум. Но заедно с това заваляха предложения за още промени. В желанието си да експоатират темата за „турския вот”, НФСБ поиска да бъдат ограничени секциите в чужбина на максимум 35 за една страна. Ясно артикулираната цел на тези политици беше да бъде ограничен „турският вот”, защото в противен случай, според тях, има опасност за националната сигурност. По-долу ще опитам да обясня защо тази теза съдържа едновременнолъжа, нарушение на Конституцията и ясен знак към 2,5 млн. българи извън страната, че техният вот няма значение. Последното е въпреки тенденцията на ръст на гласовете от чужбина – между изборите от 2013 и 2014 г. вотът на българите в чужбина извън Турция е нарастнал с над 60%, а вотът в Турция е намалял с 5%. 

Конституцията няма значение

Ограничаването на секциите доведе до недоволството на българските общности в чужбина и най-вече на активната диаспора във Великобритания. През последния месец се видя, че има повече заявления за откриване на секции във Великобритания, отколкото ограничението от 35 секции позволява. Две седмици преди изборите управляващата коалиция реши да „поправи” грешката с нова и още по-сериозна такава. Депутатите от НФСБ поставиха ултиматум, че ако ограничението от 35 секции не остане поне за страните извън ЕС, ще свалят подкрепата си от правителството. ГЕРБ и част от РБ се съгласиха на така поставения ултиматум и ограничението ще отпадне само за страните извън ЕС. Така българските граждани в чужбина ще имат различни изборни права в зависимост от своето местоположение, което е в пряко противоречие с чл. 26 на Конституцията, който казва, че „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.”

Фактите нямат значение

Наистина ли ограничаването на секциите би довело до защита на националната сигурност? На последните парламентарни избори вотът от Турция бе 62,5 хил. души, от които за ДПС са гласували  56 хил. души в 134 секции при 3,3 млн. гласоподаватели. Това означава, че  1,7% от всички гласове са дошли от Турция. Нека да сравним тези цифри с гласовете, идващи от Турция през 2005 г., когато в чужбина не бе възможно да се отварят допълнителни секции, а имаше тъй нар. изборен туризъм. На парламентарните избори през 2005 г. гласовете от Турция са около 57 000 души (дописани в списъците по данни на ЦИК). Както казахме по-горе, на изборите през 2014 г. вотът от Турция е намалял с 5% спрямо изборите през 2013. Тоест в последните 10 години вотът от Турция остава същият или намалява, независимо че възможността за откриване на секции постепенно е била либерализирана.

От горните данни можем да разпознаем две емоционално украсени лъжи, циркулиращи в българското общество:

Лъжа №1: ако намалим броя на секциите в чужбина, „турският вот” ще бъде ограничен

Ако българските турци решат да гласуват масово, те го правят независимо дали има възможност за откриване на допълнителни секции в Турция. Това не може да бъде предотвратено с промени в Изборния кодекс. Тези хора гласуват, тъй като имат българско гражданство и ако някой иска да ограничи правата им, значи оспорва това гражданство. Ако не го оспорва, то трябва да го признае в пълния му обем. Що се отнася до контролирания вот, той не може да бъде преборен с ограничаване на конституционни права.

Лъжа №2: вотът от Турция е опасност за националната сигурност на страната, затова секциите извън страната трябва да бъдат ограничени

Както се вижда от данните по-горе вотът в Турция остава непроменен през последните 10 години. За сметка на това, обаче, поради либерализирането на възможността за откриване на секции през 2014 г. вотът в чужбина извън Турция се е увеличил от 49,5 хил. през 2013 на 82,4 хил. през 2014 г. или с над 60%. С две думи – ако ограничим секциите в чужбина, вотът на българските турци най-вероятно ще остане същият, но вотът на останалите българи зад граница ще бъде драстично ограничен.

Ако възможността за откриване на секции не води до увеличаване на вота, идващ от Турция, то защо български политици искат ограничаване на секциите в чужбина? Отоворът е изключително банален – за да трупат дивиденти чрез противопоставянето между два етноса. Банално, но очевидно успешно, поне що се отнася до рейтинга на тъй нар. „патриоти”.

Посланието към българите в чужбина няма значение

Тази лъжи обаче не водят единствено до партийни позитиви за националистическите организации. Когато същите лъжи бъдат облечени в закони, те изпращат сериозно послание към българите в чужбина, че техният глас няма значение. Дали ще имат 100 секции или 35 секции, дали ще гласуват 50 хиляди или 80 хиляди, няма значение.

През 2014 г. правителството гласува „Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света”, а първата записана цел в тази стратегия е „Приобщаване и включване на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница – към държавния и обществено- политическия живот в България”. Наистина интересен е начинът, по който правителството и парламентът са решили да изпълнят поставената цел. Очевидно популизмът не държи сметка нито за Конституция, нито за факти, нито за национални стратегии и ангажименти. Той има една единствена цел – трупане на дивиденти въпреки, а не чрез обективната истина.