Парите на ПУДООС – опазване на околната среда или съмнително харчене

Кампания “Разходите на българската държава”

Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната реда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се занимава основно с реализация на екологични проекти и дейности в областта на околната среда. В изпълнение на своята дейност ПУДООС предоставя финансови средства под формата на безвъзмездни помощи и безлихвени или нисколихвени заеми.

В периода 2006-2009 година разходите на предприятието (по отчет) са близо 430 млн. лв., а за 2010 г. планът е да бъдат изхарчени още 60 млн. лв. В същото време от 2008 до 2010 г. по Оперативна програма „Околна среда” са договорени 2,4 млрд. лв., т.е. 5-6 пъти повече.

На практика, доброто усвояване на еврофондовете ще предостави много повече средства за екологията, отколкото може да си позволи българската държава. По-важен в случая е въпросът дали изобщо има нужда от съществуването на подобно предприятие.

В края на февруари 2011 г. Сметната палата оповести резултатите от одита на ПУДООС, който анализира финансовото управление на бюджета и имуществото за периода 2005 – 2009 година. Оценките са стряскащи:

• В предприятието липсват ясни критерии и правила, по които се отпускат държавните средства и подборът на бенефициентите често е произволен, т.е. по усмотрение на чиновниците. Така някои проекти чакат по две години, а други – са одобрявани буквално за часове, дори и при липса на част от документацията.
• При отпускането  на безлихвеното кредитиране пък от ПУДООС изобщо не са полагали усилия по събирането на вноските, което е довело до близо 50 млн. лв. несъбрани вземания.
• Проблеми има и при изпълнението на договорите. От една страна ПУДДОС сключва договори, които не може да изпълнява като към края на 2009 година поетите ангажименти превишават наличните средства с 95 млн. лв.  От друга страна, от всички проекти, които са попаднали в одитната извадка нито един не отговаря напълно на изискванията за отпускане на средства.

Всичко това навежда на мисълта, че усилията по опазване на околната среда трябва да са в посока усвояването на еврофондовете, а не към поддържане на подобна неефективна структура със съмнителни резултати. С други думи, ако така и така ще се харчат пари за екология, е по-добре за България да се възползва от средствата по оперативните програми, при които и ресурсът и контролът на разходването му са доста по сериозни… за разлика от харченето на парите на българския данъкоплатец.

***

Статията е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава“