Паричен режим и стопански растеж (мисловен експеримент)
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Тези разсъждения са породени от многобройните коментари и анализи за връзката между паричния режим, валутния курс, стопанския растеж и благосъстоянието. За основа са взети данни към края на декември 2001 г.
Ако по някакви причини, които не са значими за целите на настоящето разсъждение, българските граждани решат да ползват еврото, а не българския лев, за пари., от това би последвал сценарий, който би имал следните очертания:
1/ Широките пари (банкнотите в обращение и депозитите), деноминирани в лева, са 6 466 млн. лв. Това означава, че дори ако всички граждани решат да изтеглят всичките си депозити в банковата система за един ден, общата сума на левовете не може да надвиши 6 466 млн. Ако приемем, че правителството обмени първо своя фискален резерв за евро, то тогава активите на БНБ, оставащи за покритие на левовете на гражданите, са 5 295 млн. лева (или 2 707 млн. евро). Това е покритие от 82%.
2/ Разбира се, такъв сценарий е невъзможен; няма как за един ден всички банки да изплатят всички депозити. Не е тук мястото да обясняваме механизма на парична мултипликация. Но това означава, че за всякакви практически цели можем да твърдим, че, при сегашното ниво на валутни резерви, гражданите могат при желание да се откажат от лева и да започнат да използват еврото при фиксирания курс. С други думи, евроизацията е абстрактно възможна без особени сътресения.
3/ Но все пак, какво се случва на „следващия ден“? Гражданите имат в портфейлите си евробанкноти вместо левове, получават заплатите си и плащат сметките в евро. Дали това ще промени конкурентността на дадено предприятие? Има ли основание да смятаме, че доходите ще се повишат заради замяната? Ще започнат ли банките да кредитират повече, или при по-ниски лихви? Здравият разум ни подсказва, че отговорът е по-скоро не.
4/ Промяната обаче ще има една важна последица – оправданието на ефектите от лоша фискална политика, правителствена намеса на пазара и дори лични неудачи с паричния режим на валутен борд и фиксиран курс ще бъде невъзможно. При този сценарий обвиненията явно трябва да се отправят към Европейската централна банка или към международните валутни пазари, където се определя разменния курс на еврото към останалите валути.
През 1997 г., малко преди въвеждането на валутния съвет у нас, ИПИ зададе няколко въпроса на Алфонсо Мартинес (един от създателите на аржентинския валутен борд). Запитан за ефектите на валутния борд върху стопанския растеж, той завърши с твърдението, че „…валутната субституция не променя действието на икономически принципи и не може да замени благоразумната стопанска политика“. Нещо подобно, като предупреждение, се съдържаше и в на писмо Майкъл Деплер от МВФ до министър-председателя Виденов от 29.11.1996 г. То започва с „…притеснява ме фактът, че фокусът върху валутния борд … отклонява дискусията от най-основното за България сега – а именно, твърдо и ясно ангажиране с пазарни и структурни реформи.“
И Алфонсо Мартинес, и Майкъл Деплер, бяха прави, както следва от предположенията, направени по-горе.
