Парадоксът на привидната полова равнопоставеност

В новата книга на Нима Санандаджи – шведски автор от кюрдски произход, подробно се разглежда въпросът за това каква всъщност е пречката жените от скандинавските страни да се изчакват до върха на кариерната стълбица. Въпреки всеизвестния факт, че тези държави от години насам се сочат за пример като осигуряващи възможно най-благоприятната среда за равенство между половете, изглежда като че ли все още има препятствия пред представителките на нежния пол към това да разгърнат максималния си потенциал и да заемат мениджърски позиции.

Скандинавските страни са добър пример за равенство между половете от векове насам –следствие от съвкупност от исторически, географски и социални фактори. Историческите факти сочат, че в тези държави на жената се предоставят възможности за участие в политическия и икономическия живот доста по-рано в сравнение с по-голямата част от Европа. Например брачното законодателство се изгражда около идеята, че и двамата съпрузи трябва да имат равен принос към домакинството.

На първо място  в книгата като спънка пред кариерното израстване на жените се посочва „държавата на благоденствието”. Макар че чрез нея се предоставят разнообразни и атрактивни социални придобивки, колкото и странно може да звучи на пръв поглед, именно те могат да се окажат пречка пред постигането на наистина сериозни професионални успехи. Едната гледна точка е, че северният модел е създаден, за да осигури задоволително равенство между хората, но не и действителни условия за професионална реализация. Други причини авторът намира във факта, че преобладаващата част от дамите са заети в публичния сектор и дава подробен анализ как това обстоятелство рефлектира трайно върху възможностите им за израстване.

Сегашното състояние на нещата показва своебразен парадокс – много държави, в които липсват толкова норми, гарантиращи равенството между половете, могат да се похвалят с  видимо по-висок брой жени, заемащи високи позиции в частния сектор. Изненадващо, както се сочи в книгата, най-високият процент на жени шефове и изпълнителни директори е в България – близо 48%. Прави се сравнение и с балтийските държави – Латвия, Литва и Естония, където въпреки привидната консервативност и модел, ориентиран към жената като домакиня, отново броят на жените на ключови мениджърски позиции е осезаемо по-висок.

Авторът прави и сполучлив опит да обясни всички тези факти чрез изследване освен на икономическите причини, и на психологическите нагласи към кариерата и живота сред жените. За тези нагласи съществено влияние оказват провежданата държавна политика, културата и обичаите. В анализа могат да се откроят препоръки към икономическата политика и такива за реформа на държавата на благоденствието, така че равнопоставеността да продължи да бъде гарантирана, но едновременно с това да се създадат предпоставки за професионално израстване на по-голям брой жени.

 

 

*авторът на резюмето на книгата е стажант в ИПИ.


Свързани публикации.