10-09-2010

Пак слабо по конкурентоспособност

Тази седмица излезе петото поредно издание на Индекса за глобална конкурентоспособност (ИГК) като част от Доклада за глобална конкурентоспособност. Докладът е изготвян от Световния икономически форум с цел да оцени способността на всяка страна да осигури висока степен на просперитет на своите граждани. ИГК е базиран на 12 т.нар. стълба, като всеки един от тях представлява област, считана за определяща за конкурентоспособността.

С резултат от 4,13 точки (от максималните седем) за 2010-2011 г. България се намира на 71-то място от 139 страни в класацията на ИГК (шест повече от миналата година). Непосредствено преди това са Латвия, Иран и Колумбия, а след това – Казахстан, Перу и Намибия. Тази позиция е обобщена от позициите на отделните стълбове на индекса, показани на фигурата по-долу.

Резултати на България по отделните стълбове

Източник: ИГК

В сравнение със страните от Европейския съюз България е на предпоследно място, преди Гърция и непосредствено след Латвия, Румъния и Словакия. Сред европейските първенци в топ 10 на изследването са Швеция, Германия, Финландия, Холандия и Дания. Лидерът в тазгодишното издание на индекса е Швейцария с резултат от 5,63 точки.

Поради факта, че ИГК е продължение на стария „Индекс за растеж и конкурентоспособност”, той съществува в сегашната си форма едва от 2006 г. Затова и историческата база за сравнение на развитието на България не е голяма. За 2007 г. страната е на 74-то място, за 2008 г. губи 5 позиции до 79-то, за 2009 г. си връща 3 до 76-то място, а за 2010 година не променя позицията. В Индекс 2011 България печели 5 позиции и се нарежда на 71-во място сред вече 139-те изследвани държави. Въпреки подобрението, обаче, страната все още е далеч от първенците.

Причината за изключително ниския резултат на България както на европейско, така и на световно ниво е лошото представяне в почти всички изследвани сфери на конкурентоспособност. Частично изключение прави само показателят за „Макроикономическа стабилност” (42 място сред общо 139 страни).

Най-проблемните области за България са институциите и инфраструктурата. По почти една трета от отделните показатели страната се класира след 100-то място в класацията. Едни от най-лошите резултати са:

Защитата на правото на собственост. В България все още правото на собственост не е защитено добре. За това съдействат както лошата нормативна уредба и работата на правоохранителните органи, така и недоверието на хората в тях.
Избирателни решения. Една от най-ярките причини за корупцията в страната е съществуването на фаворити при вземането на решенията на държавните служители. Влиянието на различни бизнес и социални групи върху административните решения е разпространено и по ниските, и по високите етажи на властта.
Законова рамка. Липсата на изискване за оценка на въздействие и ясни правила за предвидимост, необходимост и обоснованост при промяна на законодателството изключително много влияят на качеството на законите и на тяхното спазване.
Организирана престъпност. Организираната престъпност в България има сериозни размери, повлияни както от некачествената законова рамка, така и от неефективната работа на съда и полицията. Още една предпоставка за това е и корупцията.
Полиция. МВР в България представлява една огромна, раздута, неефективна и скъпа структура, която няма как да върши работата си добре при липсата на развитие през последните години. Огромният брой нископлатени заети, остарялата техника и тромава администрация са едни от причините ниската ефективност да се отразява на вътрешния ред, организираната престъпност и доверието на гражданите в полицията.
Лоша инфраструктура. По този показател България има достатъчно наказателни точки заради качеството на пътищата, летищата, пристанищата, железопътната инфраструктура и електрическото снабдяване. Причините за това се коренят както в разгледаните по-горе проблемни области като законодателство, корупция и неефективност на държавното харчене, така и в липсата на частни инвестиции в инфраструктурата посредством публично-частни партньорства, приватизация и концесиониране.

Това са само част от наистина проблемните области в България, които не позволяват на цялата икономика да функционира нормално, но също така са и базата за растежа на всяка една държава.

Въпреки че ниският резултат на България говори сам за себе си, още по-показателна е липсата на развитие в нито една сфера, изследвана в този индекс. Основните препоръки, които могат да се направят, се отнасят най-вече до основните предпоставки за развитие на икономиката като ефективни институции, ясни правила и прозрачна политика:

Ефективна гаранция и защита на правата на материална и интелектуална собственост;
Правна и практическа независимост на съда;
Намаляване на държавното регулиране. Да се повиши ефективността на законовата рамка чрез въвеждане на задължение за извършване на предварителна и последваща оценка на въздействието на проектите за нови и за изменения на нормативни актове и стратегически документи;
Строг контрол при харченето на държавни средства; предоставяне на цялостни отчети и анализи за похарчените средства. Тук сериозно внимание трябва да се обърне и на средствата, предоставяни на общините;
Оптимизация на броя на полицейските служители, работата и разходите за тях;
Повишаване качеството на пътната, железопътната, пристанищната и въздушната инфраструктура чрез повече конкуренция, ясни правила и приватизация/концесиониране/публично-частни партньорства на държавните компании;
Увеличаване на прозрачността при провеждането на правителствената политика – публикуване на редовна, изчерпателна и достъпна информация за работата на всички административни структури – бюджети, програми, администрация, услуги.