Отразява ли българският фондов пазар днес промените в икономическата действителност? (случаят “Булгартабак”)

  Колкото по-добре работи и по-голям брой са публичните[1] компании на фондовия пазар, толкова по-ясно може да се проследи развитието на икономиката или определени сектори от нея. В не по-малка степен това се отнася и за провежданата правителствена политика – ако тя е правилна, най-общо бизнесът ще има по-добри условия за развитие, в т.ч. и компаниите на фондовата борса и акциите им ще растат, а ако не е, развитието ще е по-бавно или такова въобще няма да има.   

Миналото:

 До към 1995-96 г. фондовият пазар в България реално не работи – налице са около 20 несвързани фондови борси, няма единен пазар и ясни правила. В следствие на това търговията се преустановява за повече от година и е възобновена едва към края на 1997 г. За целия период от тогава до към 2003 г. фондовият пазар е вял, общата капитализация – твърде ниска и общо взето, с изключение на инвестиция в една-две компании, всяка друга би била губеща. Като цяло, няма възможност тенденциите на пазара да бъдат използвани за индикатор на това, което се случва в държавата.    За да се даде отговор на поставения в заглавието въпрос, трябва да се направят няколко уточнения. Първо, публични са далеч не всички фирми, които работят в България, поради което тенденциите на фондовия пазар директно отразяват само малък сегмент от текущото състояние на икономиката и бъдещите очаквания. Второ, въпреки този факт, развитието на непубличните дружества по-косвен начин, в по-малка или в по-голяма степен ,влияе върху публичните такива, предвид комплексния характер на икономиката и свързаността на отделните компании като производители, доставчици, търговци и т.н. И трето, за по-голяма яснота ще бъде разгледана фондовата история за последната една година само на една компания – “Булгартабак холдинг” АД –  както и съпътстващите я събития и решения. 

• През първите осем месеца на 2006 г. не се случва нищо съществено – не се предприемат реформи, няма приватизация, пазарът на цигари остава нелиберализиран. Представите за дружеството се формират от провалилата се през 2003 г. стратегия холдингът да бъде продаден в пакет, както и от почти напълно неуспешния опит през следващата година да се стигне до приватизация чрез продажба на участията в 12 тютюнопреработвателни дружества и четири цигарени фабрики (сключени са единствено три договора за покупко-продажба на една четвърт от фабриките, преработващи тютюн и на нито една цигарена). За периода холдинговите акции се изменят слабо в диапазона около 28 до 30 лв./акция;

• В средата на месец септември Управителният съвет на “Булгартабак” дава одобрението си за публично предлагане на акции, формиращи дела на държавата в “Юрий Гагарин – БТ”, Пловдив. Цената на акциите на холдинга започва да се покачва и към  началото на октомври, когато аукционът приключва, тя достига нива от 33 лв./акция;

• В началото на ноември Надзорният и Управителният съвет решават да продадат през фондовата борса мажоритарните пакети на държавата в десет други дружества от холдинга. Резултатът не закъснява, цената на акциите продължава да расте и достига нива от над 35 лв./акция.

 Или, с други думи, фондовият пазар[2] днес успява относително точно да улови коя политика (в случая държавна, предвид собствеността върху холдинга) по отношение на една публична компания е правилна и коя не е.  Предстоящото навлизане на голям брой нови инвестиционни посредници и логичното разрастване на фондовия пазар ще засили функцията му на индикатор за състоянието на икономиката и в частност на отделните отрасли. Допълнително той все повече ще служи и за своеобразен измерител на политиката на правителството, предвид факта, че със своите решения депутатите и министрите в най-голяма степен определят условията, при които компаниите са принудени да работят.