Отново за реформата на търговски регистър: по-добре сегашната система да не се променя, ако ще се променя по този начин

Неприлична бързина на публично място

След обсъждането на проектозакона за търговския регистър работата по неговото ново съдържание потъна в тайна. Сега, почти изневиделица,

• три дни след постъпването на законопроекта в народното събрание (според Интернет-страницата това е станало на 28 януари, събота),

• десет дена след приемането на проекта от съвета на министрите,

• три месеца след октомврийското (2005 г.) обсъждане на същия законопроект,

• дванадесет и шестнадесет месеца след публичното обсъждане на тази реформа с представители на организациите на деловите среди

• и почти точно осем години след първото официално обявление за необходимостта от реформа на търговския регистър (т.нар. Национална Стратегия за развитие на малките и средни предприятия от 1998 г.),

изведнъж Комисията по икономическа политика се зае в сряда с четене на проекта. Тази комисия не е водеща по този проектозакон и най-вероятно няма особено бързане, а вероятно просто липса на други занимания.

Показателно е, че, въпреки многото обсъждания и несъмнения обществен интерес, при безспорно засягане на интересите на около един милион юридически лица и еднолични търговци, мотивите към законопроекта не отговарят на нито едно изказано становище или предложение. Отвъд чисто правните и практически въпроси в проектозакона не се прочита елементарно уважение към мненията и разхода на време и средства на голяма група хора, участвали в обсъждането на тази реформа през последните няколко години.

Какво още не е направил проектозаконът?

1. Няма оценка на ползи и разходи от приемането на закона.

2. Няма бюджетиране на прилагането на закона.

3. Няма описание на проблема, който проектът се опитва да реши.

4. Няма разгледано нито едно алтернативно решения на проблемите, които той вероятно се надява да реши; например няма обосноваване на необходимостта от поместване на търговския регистър в сферата на отговорностите на Агенцията по вписванията, макар да има поне две аргументирани становища, че това вероятно не е най-сполучливия вариант;

5. Няма съответствие на духа на ДИРЕКТИВА 68/151/ЕЕС на Съвета, изменена с Директива 2003/58/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за обявяване спрямо някои видове търговци, а само формално съобразяване с някои от буквите на въпросната директива;

6. Няма използване на препоръките на Европейската Харта за малки и средни предприятия, към която България се присъедини през април 2002 г., по-специално са пренебрегнати области втора и трета, препоръчани от хартата за водене на политика за малки и средни предприятия;

7. Няма използване на най-добрата практика или дори позоваване на такава, което по някакъв начин да оправдава следването (създаването) на лоша практика;

8. Няма оценка на разходите по съобразяване изобщо с изискванията на бъдещия закон и по-специално с изискването за пререгистрация, въвеждано с ал. 1 на § 5 на преходните и заключителните разпоредби от проекта.

9. Няма въвеждане на мълчаливо съгласие при регистрацията на фирми, което се изисква от години от водещите организации на бизнеса в България.

За тези, които не знаят, ще кажа, че посоченото в точки 1, 2, 3, 4, и 8 по-горе се изисква от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и от Закона за нормативните актове, както и от редица инструкции и правилници, приети от министерския съвет. Казаното в т. 5 се изисква от правилника за работа на министерския съвет, а това в т. 7 – от спомената Европейска Харта. Разбира се, всичко това не е направено от министерския съвет. Народното събрание засега само ръкопляска с ушите, ако използвам един руски израз.

Какво все пак прави новият проектозакон?

Множество конкретни коментари и препоръки спрямо предишния вариант на проектозакона са изложени в становището на ИПИ по предишния вариант на проектозакона, публикувано в бр. 246 на този бюлетин на 21 октомври м.г. ( http://ime-bg.org/pr_bg/ ).

Новият вариант само влошава допълнително онова, което бе направил предишният вариант. Ето най-важните влошени нововъведения, подредени в логическа последователност.

•  Както е ставало дума и преди, според чл. 4, ал. 1 от проекта “всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър”

В този текст има два проблема.

Първо, инициативата и предприемачеството по конституция са право, което е в основата на стопанския ред на страната. Реформата на регистъра би трябвало, както във всички страни, минали през нея през последните 15-20 години, да превърне процеса на фирмена регистрация в административна процедура, която улеснява упражняването на това право.

Второ, проблемът с този текст е логически. Човек става търговец затова, защото така е решил. А не защото това е задължение. Вписването в регистъра на търговците е заявяването на неговото или нейното решение да станат търговци и със самия акт на записа в регистъра той, тя или група хора придобиват качеството “търговец”, което е различно от битието им като живи хора от плът и кръв. По-просто казано, хората трябва първо да ги има, те да са решили или договорили нещо, за да могат да станат търговци.

От този текст излиза, че първо ставаш търговец, а после се вписваш (“по задължение”). Познай кой ти “дава” качеството “търговец”! “Агенцията”, която (според ал. 4 на същия член) “следи служебно за изпълнението на задълженията на лицата…”.

•  “Агенцията” вследствие на горната фигура получава правата на сегашния съд.

Това не може да не доведе до злоупотреби. Както ще стане дума по-долу, агенцията е и търговец на данни за регистрираните търговци. “Обявяването е публикуване”. Здрасти! “Оксигенът е кислород”. Докато регистрите навсякъде по света работят в реално време, според законовия замисъл на новия търговски регистър в България Агенцията по вписванията фактически ще има време за размисъл, т.е., по думите на чл. 5, ал. 2 “обявяването се извършва най-късно в първия работен ден след вписването, като данните се подреждат хронологично по реда на вписването”. Можеше да бъде и по-лошо, например да се вписват в не-хронологичен ред. Затова проектозаконът предвижда и доста странни процедури за онова, което се вмества между вписването и обявяването. Освен че следят служебно дали “задължените лица” са поискали “вписване”, длъжностните лица от агенцията “проверяват спазването на формалните изисквания”, твърди чл. 12. Ако изискванията са формални, защо вписването да не е придобиване на качеството “търговец” и цялата процедура да не е придобиване на право, а не задължение.

•  Разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 са още по-диалектически. Според чл. 7 търговският регистър е публичен и достъпът до него е свободен. Според чл. 8 за тази свобода се дължат такси. Какви са тези такси? Очевидно, ако се проверяват формални изисквания, идентификационни номера и пр., това е време и разход. Ако обаче сам правите справка това е ваше време, а не на регистъра. Но за това също се дължат такси. Освен това, ако регистърът е публичен и всеки има право на достъп до него, информацията в него, предполага се, е вярна и той е достъпен в електронна форма и всеки може да я провери защо се дължат такси за преписи и заверени копия? Такси се събират и за ползване на “цялата” база данни. Какво означава “цялата” в този случай? Това ще рече, че търсиш нещо, което не го знаеш предварително. Но целият смисъл на търсенето е това, че нещо не знаеш и искаш да го провериш. “Цялата” още включва и преотстъпването на базата данни за последващо разпространение. За тези хипотези Министерският съвет ще трябва да издаде тарифа, “определена по разходоориентиран принцип”.

Накъсо, законопроектът предвижда Агенцията да търгува със “задълженията” и правата на гражданите на страната да станат търговци и да се запишат като такива. При все че е ясно, че ако регистърът е публичен и достъпът до него свободен и безплатен, такава търговия не би възниквала. Съответно не би било нужно време за предоставяне, съответно не би имало разходи, съответно не би имало основание за такси и тарифи. Очевидно проектозаконът предвижда състояние на търсенето и предлагането подобно на това с недостъпността на Държавния вестник: народните избраници измислят на народа задължения и след това го карат да си плаща, за да чете какво са го задължили да прави. И както в случая с Държавния вестник, се предвижда де факто привилегията на някой да закупи съдържанието на регистъра в електронен вид, за да го препродава на онези, които търсят информация за икономиката и хората, които я правят.

Фактически се получава, че като цяло регистърът няма да е публичен за всички, а само за някои. Както в момента – всички плащат за достъп до регистъра на БУЛСТАТ, но не и държавните служители (органи). Защо тогава тези служители да продават своя достъп? Същото, впрочем, е и с регистъра на държавната собственост. Тя е на гражданите, но те дори и да искат нямат достъп до този регистър, докато определени длъжностни лица имат право да го ползват безплатно. Знаейки, че де факто са забранили достъпа до регистъра на търговците, авторите са осъзнали и че създават проблеми с доверието в сделките. С чл. 22 от проекта те се опитват да задължат търговците да си пишат всичко в бланките за кореспонденция, включително дали са в ликвидация и/или несъстоятелност. Трудно е да се прецени, колко фирми ще бъдат обречени на смърт само поради това задължение и многообразни стечения на обстоятелствата, колко сделки (които иначе биха спасили търговеца) не биха били сключени, колко работни места ще бъдат загубени и как това ще се отрази на бюджета и икономиката. Трудно е, но възможно. Важното е да се мисли предварително.

•  Вредността на споменато задължение за пререгистрация (§ 5, ал. 1) е по-малка. За нея не се дължи държавна такса. Но това не означава, че тя не ще отнеме време и други разходи, например за адвокати, за свикване на събрания и т.н. Може би в нечия глава съществува проблем с регистрирани, но не работещи фирми. Но този проблем, ако се приеме, че го има, може да се реши по няколко безболезнени начина. Стига да има кой да пита или да чете какви са те.

Ако така ще продължава, е по-добре реформа на регистъра да не се прави.