Отново добри данни за пазара на труда

Данните за състоянието на пазара на труда през второто тримесечие отново са положителни. Въпреки че икономическата активност на населението се увеличава в сравнение с периода април-юни 2013 г., налице е спад в безработицата (от 12,9% на 11,4%) и увеличаване на заетостта (от 47,0% на 47,9%) на населението над 15-годишна възраст. Тези данни до голяма степен бяха очаквани, предвид положителните знаци за увеличаваща се икономическа активност и спад на броя на обезкуражените лица през последните няколко тримесечия. Безспорно положителна новина е и спадът в коефициента на продължителна безработица – от 7,2 на 6,6%. Тези данни навеждат на мисълта, че част от лицата, които постепенно се завърнаха на пазара на труда през последните година и половина в търсене на работа, са успели да открият такава.

Увеличението на годишна база на броя на заетите през второто тримесечие (с 39,6 хиляди души) е на практика аналогично с това, което видяхме през периода януари-март 2014 година (с 39,1 хиляди души). Данните за второто тримесечие безспорно са положителни, тъй като показват продължаваща тенденция на разкриване на работни места. И все пак, темпът на увеличаване на броя на заетите все още е относително бавен, на фона на загубените по време на кризата работни места. Преди няколко месеца изчислихме, че ако този темп на възстановяване на работните места се запази, на икономиката ще са ѝ необходими около 8 години, за да възстанови броя на заетите от периода преди кризата (първото тримесечие на 2008 г.). Това може да се случи[1] някъде в края на 2021, началото на 2022 година. С оглед на поредното забавяне на ръста на европейската икономика и поредното влошаване на макроикономическите перспективи пред средата за бизнес в България в краткосрочен план, запазването на подобен темп на възстановяване на работните места изглежда трудно осъществимо. За да бъде запазен сегашният темп на възстановяване на пазара на труда, в периода юли-септември 2014 г. икономиката трябва да създаде още 73 хиляди работни места. В същото време притеснения продължава да буди ниската икономическа активност[2] на младите и проблемите, които те и средните специалисти срещат при намирането на работа. И двете явления са следствие от структурните проблеми на пазара на труда в страната, като в условията на цялостно подобрение на пазара на труда, тези две групи остават може би най-уязвими на потенциални сътресения наред с нискообразованите лица.

Регионален преглед

През второто тримесечие на 2014 г. броят на заетите лица се увеличава в 14 от 28-те области на страната. Значителна част от увеличението на броя на заетите на годишна база се дължи на столицата. В периода април-юни 2014 г. там работят 19,8 хиляди души повече, като това е седмото поредно тримесечие на увеличаващ се брой на заетите на годишна база. На годишна база значителни увеличения се забелязват още в Пловдив (11,4 хиляди души), Хасково (7,8 хиляди души), Бургас (6,7 хиляди души) и Велико Търново (6,5 хиляди души). Възстановяването на работните места продължава и в област Варна, но със сравнително бавни темпове.

Четири от петте области в Южния централен район на страната отбелязват поне 6 поредни тримесечия на увеличение на броя на заетите на годишна база. Това са Пловдив, Хасково, Кърджали[3] и Пазарджик. Единственото изключение е област Смолян, където заетите през второто тримесечие на 2014 г. отбелязват минимален спад спрямо предходната година.

Все още в страната има десет области, които не са успели да отбележат ръст на заетите през първата половина на годината, като при някой от тях тези тенденции са дългосрочни. Така например, в периода април-юни 2014 г. областите Силистра и Стара Загора отбелязват седмо поредно тримесечие на спад, а областите Благоевград и Русе – съответно шесто и пето.

По този начин Южният централен район продължава да предвожда възстановяването на пазара на труда в страната. През последните две години принос за цялостното подобрение имат и отделни области от Югоизточния и Югозападния район на страната, най-вече София (столица) и Бургас. В Северозападна България пазарът на труда остава в дълбока криза, докато в Северния централен район се наблюдават някои признаци на подобрение. По-съществен ръст на броя на работните места се забелязва в Североизточния район, където най-съществено подобрение е налице във Варна и Шумен, а област Търговище прекъсва негативната серия от девет поредни тримесечия на свиване на броя на заетите в периода октомври 2011-декември 2014.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/

 


[1] Поради продължаващия спад на населението в страната и съответно – на работната сила, при този сценарий предкризисните нива на заетост ще бъдат достигнати по-рано – през 2017 или 2018 година. Причината е, че за постигане на същия коефициент на заетост ще са необходими по-малък брой работни места.

[2] Икономическата активност на младите остава на рекордно ниски нива. Едва 27,3% от младежите на възраст 15-24 г. са икономически активни през второто тримесечие на 2014 г., което е една от най-ниските стойности за последното десетилетие. 

[3] ИПИ продължава да запазва резервите си за представителността на данните на НСИ за състоянието на пазара на труда в Кърджали.


Свързани публикации.