Относноплоския данък и неговото влияние върху икономиката

Наскоро двама служители на Агенцията за икономически анализи и прогнози/АИАП/ публикуваха статия, озаглавена “Анализ на АИАП на предложениетоза “плосък данък от 10%” при различни допускания за разходна политика направителството” (статията е достъпна на интернет сайта на агенцията- http://www.aeaf.minfin.bg/bg/news.php?newsid=000000066). Целта, която са си поставили авторите на статията, е да направятопит да оценят ефекта върху икономиката от въвеждането на плосък данък от10%.

Какво се има предвид под плосък данък от 10%? С тази фраза се отбелязвапредложението за въвеждане на 10% данък върху печалбата, 10% данък върхудоходите и 10% осигурителни вноски, което беше предложено от Института запазарна икономика и подкрепено от над 100 икономисти. Това предложение бешеформализирано в алтернативен бюджет, който включва намаление до 10% на всичкиспоменати данъци и намаление на неефективни държавни разходи, чрез коетода се балансира бюджетът (алтернативният бюджет е достъпен на интернет сайтана ИПИ – www.ime.bg/flat).

За съжаление, въпреки, че заглавието на статията на АИАП посочва, че еанализирано предложението за плосък данък от 10% при различни допусканияза разходната политика на правителството всъщност в нея няма различнидопускания за разходната политика. Има едно-единствено допускане, коетое, че никакви намаления на разходите няма да се правят, освен тези, коитоавтоматично следват от по-ниските ставки по осигуровките. С други думи,предполага се, че данъците се намаляват без да се намаляват и разходитена правителството. Съвсем нормално е при такова допускане да се стигне доизвода, че в резултат на намалението на данъците ще има бюджетен дефицит.Всеки здравомислещ човек знае, че ако се намалят приходите без да се намалятразходите, ще се получи дефицит. И именно по тази причини в предложениетоза въвеждане на плосък данък от 10% е включен алтернативен бюджет, в койтоса предвидени по-ниски разходи.

В този смисъл изглежда, че авторите от АИАП са изследвали само половинатаот предложението на Института за пазарна икономика – а именно тази половина,която намалява данъците и приходната част на държавния бюджет. И са стигналидо извода, че би имало бюджетен дефицит ако няма намаление на разходитена правителството. В този момент би било удачно те да включат в анализаи втората половина от предложението, която включва ограничаване на неефективниразходи в държавния бюджет. Това, обаче, не е направено – единствено е споменато,че “Намалението с 20.7% на нелихвените разходи според предложението наИПИ за алтернативна разходна политика изглежда прекалено голямо”.

Това твърдение е неубедително по няколко причини:

1. В други страни (а и в България при критични ситуации) е правено номиналнонамаление от 20% на бюджета и в този смисъл не може просто с едно изречениеда се отхвърли възможността за една такава реформа.

2. Разходите в консолидирания бюджет на България страдат от значителнастепен на неефективност, което дава много големи възможности за тяхнотоограничаване – разходите за бюрокрацията и нейната издръжка са много високи,субсидиите за губещи предприятия е крайно време да се намалят, неефективнитепрограми да се закрият, разходи да се прехвърлят върху частния сектор чрезконцесия с търг и т.н.

3. В бюджета, изготвен от ИПИ никъде не се предвижда спад на нелихвенитеразходи с над 20%. Спрямо програмата за 2004 година се предвижда спад нанелихвените разходи от 4.4% – от 14.6 милиарда до 13.8 милиарда.

4. Намаляването на бюджетните разходи няма как да стане без желание затова – в този смисъл авторите от АИАП са прави като казват, че може и дане се получи (ако няма политическа воля). Само че тук не се разглежда далиима политическо намерение, а само икономически аргументи. Все пак целтана алтернативния бюджет е създаване на импулс за пораждане на политическаволя за реформи, а не опиране на настоящото състояние на липса на такава.

С други думи, основната критика на АИАП, че намаление от 20% изглеждапрекалено голямо, всъщност не издържа, защото намалението е правенона други места, т.е. то е възможно дори да е толкова голямо и освентова то не е толкова голямо.

Обяснението за това, че АИАП смята, че е нужно 20% намаление на разходитесе дължи на това, че те сравняват предложеният от правителството предизборенбюджет с предложението на ИПИ, което не е коректно – по-логично е да сеправи сравнение на алтернативния бюджет с миналогодишния. Освен това отАИАП надценяват и лихвените разходи.

До момента установихме, че АИАП твърди, че е необходимо намаление на разходитеи това е нещо, което е безспорно. На второ място се твърди, че такова намалениена държавните разходи не е възможно – което не е вярно. След като уточнихметова, можем да разгледаме конкретните анализи, направени от АИАП.

Според експертите от АИАП в резултат на въвеждането на плосък данък от10% икономиката ще расте с около 2-2.4% по-бързо отколкото в противен случай.С други думи, икономическият растеж би бил около и над 7%. От друга страна,авторите правят уточнението, че не са изследвали влиянието на по-нискитеданъци върху сивата икономика и поведенческите променливи. Те смятат, четова са несъществени детайли и тук всъщност е най-големият проблем в анализа– подценяването на ефектите от страна на предлагането и концентриране върхупо-краткосрочни влияния от страна на търсенето.

Една от основните причини за наличие на сива икономика в България е високотониво на облагането на труда – осигуровките са 42.7%, а данъкът върху доходитее между 10 и 24%. По тази причина има множество граждани, които инвестиратзначителни усилия в укриването на своите доходи. Едно намаление на данъкавърху доходите и осигуровките до 10% ще представлява значителен спад наоблагането и съответно ще направи много по-изгодно плащането на данъци отукриването на данъци. В този смисъл може да се очаква значително намалениена сивата икономика и оттам влияние върху приходите в бюджета (както сеслучи в Русия, например, въпреки че там намалението на облагането беше по-малкоот предлаганото от ИПИ). По същия начин влияе и намалението на данъка върхупечалбата.

Пренебрегването на този ефект като “детайл” дава основания да приемем,че в оценката на АИАП приходите са подценени (което се превръща в тенденцияпрез последните години за агенцията и министерството на финансите).

Не по-малко важно е това, че не се отразява влиянието на факторите от странана предлагането, които не само според Института за пазарна икономика санай-силни и с най-голямо влияние върху икономическото развитие. Ще посочимследните съображения в този смисъл:

1. Едно от последните изследвания* на Нобеловия лауреат по икономика за2004 г. Едуард Прескът се отнася до връзката между данъчното облагане иработното време в Съединените щати и Европейския съюз. В него се твърди,че в настоящия момент американците работят с 50% повече отколкото германците,французите и италианците, докато през 70-те години на миналия век европейцитеса работили повече. Причината за това според Прескът е по-високото ефективноданъчно облагане на труда в Европа. Какво бихме могли да кажем за България?Тук облагането на труда продължава да бъде високо поради запазването наразмера на осигуровките. Въпреки че ставките по облагане на доходите сепонижават, ефектът е малък, а ако отчетем и нарастването на косвените данъци– почти нулев. Това естествено възпрепятства както търсенето, така и предлаганетона труд и следователно създаването но нови производителни работни места.По тази причина безработицата все още е висока, а делът икономически активнотонаселение е около 50%. С други думи, преминаването на България от положениес високи данъци върху труда и предприемачеството към положение с ниски данъцинеминуемо ще се отрази на броя на заетите, вложените усилия, отработенитечасове труд.

2. Според друг Нобелов лауреат по икономика Робърт Лукас намалението наданъка върху печалбата води до много значителни ефекти върху размера наспестяванията и инвестициите в икономиката, дори това намаление да е компенсиранос увеличение на други данъци. Повечето инвестиции водят до по-бързо икономическоразвитие и нарастване на доходите.

3. По-ниските данъци, измерени като дял от БВП, водят до по-висок дългосроченикономически растеж. Този растеж не се дължи на краткосрочни фактори отстрана на търсенето – като бюджетен дефицит, а на създаването на повечевъзможности и намаление на отнемането на доход от гражданите.

4. Ставката от 10% значително би намалила изкривявания в икономиката, породениот данъчния клин. Намалението на свръхданъчното бреме води до значителенръст на благосъстоянието, който се изчислява на между 30% и 165% от приходитеот данъци.

5. Не на последно място, плоският данък с една ставка от 10% значителноопростява данъчната система и прави по-евтино съобразяването с нея. Намалениетона тези квазиданъци също има положителен ефект върху икономиката.

Невключването на тези ефекти в анализа на АИАП гарантира значително подценяванена темповете на растеж, които ще се постигнат при въвеждане на плосък данъкот 10%. С други думи, авторите от АИАП не са отхвърлили твърдението на ИПИ,че в резултат на плоския данък икономическият растеж ще бъде значителнопо-висок от сегашния и би достигнал двуцифрени темпове. Примерът на Ирландия,която с политика на ниски данъци и бързи реформи успя да стане втората най-богатастрана в Европейския съюз при положение, че е била дълги години сред най-беднитее показателен за силните ефекти от ниските данъци.

Трябва да отбележим и това, че АИАП разчита на неколкогодишни историческиданни за прогнозиране на резултатите от радикална реформа, ефектите от коятоне са непременно в линейна зависимост с ефектите от по-малка реформа. Освентова през последните години не е извършвано намаление на осигуровките, например– в този смисъл е неоправдано да се твърди, че емпиричните данни не показватвлияние на намалението им върху сивата икономика. Не на последно място –през последните години моделът на АИАП показва големи грешки при прогнозиранена темповете на реален икономически растеж дори при липса на голяма данъчнареформа. Следователно все още е рано да се доверим на този модел дори внормални времена. Това се отнася в още по-силна степен за използването мупри анализ на реформи, които никога не са извършвани в страната.

Изводите от оценката на експертите от АИАП е, че техният анализ се основавана практика на друго предложение, при него са пропуснати ефектите върхупредлагането и фактически те са направили едно безпредметно упражнение.Ползата от него вероятно е да се наблюдава приложението на конструиранияот тях макроикономически модел на България, но за съжаление за практическицели тя е съвсем малка. Все пак трябва да бъде насърчавано обявяването наопределена позиция от тяхна страна към актуални теми в обществото като стремежътби трябвало да бъде тази позиция да е по-точно обоснована.

–––––

* Виж Prescott, E. (2004) “Why Do Americans Work So Much More Than Europeans?”Federal Reserve Bank of Minneapolis Quarterly Review, vol. 28, No. 1