Относно някои проблеми по изборите за Висш съдебен съвет
Проблемът със структурата и състава
Висшият съдебен съвет (ВСС) се състои от 25 лица. Единадесет се избират пряко от съдиите, прокурорите и следователите, единадесет се избират от Народното събрание (НС). Председателите на върховните съдилища и главният прокурор са членове по право. Целта на това ВСС да не бъде съставен само от представители, излъчени от магистратурата – съдии, прокурори и следователи, е да не се допусне самозатваряне на съдебната власт. Преодоляването на вътрешния изолационизъм се постига чрез определянето на външна за магистратите квота. Така по замисъл квотата на НС следва да съставлява юристи, различни от магистратите, като например адвокати, представители на академичните среди и независими експерти.
В България този подход е погрешно разбран, законово недоразвит и практически лошо използван. На практика е пособие за политическо влияние и корупция в работата на съда и прокуратурата. Отделно от това, не постига главната цел – преодоляването на самозатварянето, тъй като за представители на НС в голямото си множество са избирани съдии, прокурори и следователи, близки до партийните кръгове. Политически послушните стават политически и олигархично удобните членове на ВСС. Изборите за членове на ВСС от парламентарната квота за пореден път илюстрираха порочното следване на тази практика.
Решението на проблема е пословично просто, но изисква държавническа воля за поредната конституционна промяна в посока намаляване квотата на НС, лишаване от възможност действащи магистрати да бъдат обект на номинация.
За сравнение, в Румъния членовете на ВСС, избирани от парламента са само двама от 19-членен ВСС. По закон те са представители на гражданския сектор, които могат та да бъдат номинирани от професионални организации на юристите, юридическите факултети и НПО. НС дори е лишено от правото на номинация. Това въвлича в обществения живот гражданския сектор и утвърждава стар принцип в правото – всекиму своето. НС се е отказало от преценката за подбора, но е запазило преценката за избора, което отваря вратата за силен обществен дебат кои да бъдат предложени, а НС поема политическия риск и отговорност кои да бъдат избрани. Представителите на НС, освен че не са партийни кандидатури, нямат право и да участват в заседанията на съдийската и прокурорската колегии на тамошния ВСС. Така е избегнат дори минималният риск за външна намеса по кариерни и дисциплинарни въпроси на съдиите и прокурорите.
Проблемът с проверката на качествата
В България законът въвежда изискване към кандидатите за членове да имат задължителен юридически стаж и „високи професионални и нравствени качества”. Професионализмът само се предполага, а високите нравствени качества се „изследват” от НС в рамките на изслушване, което по-скоро е формално и изключва задълбочената дискусия. Изслушването се провежда след като е изтекъл срокът за номинация. Дори да има партийна съпротива, няма как да се подмени кандидатура.
Публична проверка на качествата няма. Има публична симулация, от която не зависи нищо, тъй като номинираните от парламентарните партии кандидати изчитат набързо концепциите си и с това всичко приключва. На практика се провежда тест дали кандидатите могат да четат изразително.
Въпросите, адресирани към кандидатите от НПО, не са задължителни – депутатите преценяват дали да ги зададат, а кандидатите решават дали да отговорят. На изслушването през изминалата седмица в правната комисия в НС депутатите предпочетоха да не задават въпроси от НПО – нито един въпрос не бе зададен към нито един кандидат.
За това дали въпросите, отправени от НПО, са били съществени, ще представим две от питанията на Института:
1. Считате ли, че трябва да бъде възобновен дебатът за изменение на Конституцията на Република България в посока деполитизиране на Висшия съдебен съвет (ВСС) като гаранция за независимостта на съдебната власт, в това число: намаляване на броя на членовете на ВСС, излъчвани от Народното събрание (НС) и увеличаване на броя на членовете на ВСС в съдийската колегия на съвета, избирани пряко от съдии?
2. Според Вас задоволителни ли са извършените проверки и обявените резултати от проверките по скандалите в съдебната власт, известни като „Яневагейт” и „Цумгейт”?
Отделно от това премерването на морала на един кандидат е строго субективно измерение. Затова следва да се търси поправка и в самия закон, като се доразвие понятието „нравствени качества” – от субективните нравствени качества да преминем към измерими качествено и количествено белези. Високите нравствени качества се проявяват в трудности и опасности, когато излезеш от зоната на професионалния си комфорт и отговорно пред обществото се занимаваш с нелеката задача да изразяваш отношение по проблемите на системата. А за това е нужна постоянна и твърда воля, далеч преди номинацията и красивите слова в писаната концепцията.
Проблемът проблем
Нито една парламентарно представена партия не започва дебат по темата за нов етап конституционни и законови изменения, защото не желае да изгуби контрола и влиянието си върху съдебната власт. Така от следващата седмица се очертава още 5 години да наблюдаваме нелогични и порочни решения от страна на новоконструирания ВСС. Всекиму своето – каквото избереш – това получаваш.
