Относно мотивите към законите за изменение и допълнение на данъчните закони

Промяната в един нормативен акт е обвързана с приемането от Парламента на закон за неговото изменение и допълнение. Според изискване, залегнало в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (1), всеки един законопроект трябва да се придружава от мотиви, в които вносителят да дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона. Тоест, за да се превърне законопроектът в закон, е необходимо (поне нормативно) първо да бъде направен икономически анализ, който да оцени въздействието и резултатите, които ще бъдат предизвикани. Това е необходимо, но не и достатъчно условие за приемането на един закон или изменения към него. Ако анализът докаже, че промяната създава повече разходи (негативни ефекти от всякакъв род – намаляване на разполагаемия доход на обществото, пречки пред започването и/или развитието на бизнес, ограничаване на конкуренцията…), то следва, че предлаганите закони или изменения в тях не трябва да се приемат.

Каква е реалността и къде е проблемът (в частност за данъчните закони, но и по принцип)?

Реалност

1. Мотивите към последните закони за изменение и допълнение на данъчните закони не предоставят икономически обосновани аргументи нито за, нито против.

2. Направени са само крайно колебливи опити за количествен анализ и оценка на въздействието върху обществото, бизнеса, които промените ще предизвикат.

3. Обемът на мотивите (напр. 3 печатни страници) във всеки отделен случай е точно толкова голям, колкото и самите закони за изменение и допълнение. Не, че количеството определя качеството, но все пак това не е нормално, имайки предвид, че веднъж имаме членове и алинеи, а после става въпрос за анализ, коментари и обяснения. Не може например обосновката на нова данъчна ставка да се събере в изречение, равно по дължина на точката, с която се въвежда промяната.

4. Когато се разглеждат промени пряко свързани с приходите на държавата (данъци, акцизи) те са поставени в чисто и просто в една “бюджетноцентрична” система, т.е. фискът е поставен над всичко останало. Дотолкова доколкото бюджетът, както и самите закони служат на обществото и икономиката, така и фокусът трябва да е винаги там, от първостепенно значение е не колко ще получи държавата, а какво ще се случи в икономиката, когато се промени размерът и/или структурата на изземванията от населението, фирмите.

Проблемът

В момента “икономическата обосновка” се подготвя от вносителите на законопроекта. Предоставяните мотиви са далеч от представата за добър икономически анализ. Учудващо е, че дори аргументите “за” (когато ги има) са необосновани и приличат по-скоро на телеграма. Доводи против предлаганите изменения няма, не може и да има (никой няма да оспори, което сам предлага).

Следователно тези, които искат да се запознаят, както с позитивното, така и с негативното бъдещо отражение на дадено изменение (за да знаят как да гласуват), не могат.

Възможно (но не и единствено) решение

Икономическата обосновка към всеки законопроект да се подготвя от недържавна компания, организация, която има опит в изготвянето на такъв род анализи. Във всеки отделен случай да се знае кой/коя организация е направила икономическия анализ. Така се постигат няколко неща:

• Осигурява се професионално изработване на анализа

• Излиза се извън държавните структури, т.е. проблем от рода “аз правя анализ, предполагам, че могат да се появят тези и тези негативни последици, но тъй като знам, че например министърът, на когото съм подчинен, е “за” ще търся аргументи “за”.

• Подобен проблем е по-малко вероятен за частния сектор, тъй като организацията, изготвяща анализа (и, за която се знае, че го прави) ще трябва да избира пред:

– по-голям доход сега под формата на допълнително възнаграждение за “поръчан” анализ и по-малък в бъдеще, след като се установи, че оценките са грубо грешни (по-малко бъдещи клиенти)

– по-малък доход сега – правилен анализ и по-голям доход в бъдеще (допълнителни клиенти)

• Количественият анализ и изложените зависимости в него може винаги да бъде проверен след определен период (напр. една година) и така да се знае дали предвидените последици наистина са настъпили.

• “Доказалите” се анализи могат винаги да се използват в аналогични ситуации

Изготвянето на икономическата обосновка от частния сектор има и още едно предимство: Цялата система на избор на организация – анализ – повторен избор ще се контролира сама и ще работи при по-висока ефективност.

–––––––––––––

(1) Чл. 63, може да се прочете на адрес: http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=6

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).