Отложените проблеми на новото правителство

Обратно към коментарите от броя * (Word Format)

От 1997 г. насам пенсиите се увеличиха с около 30 %. Реалните доходи – с около 20 %. Това прави 4-5 процента средно на година, т.е. повече от средния ръст на брутния вътрешен продукт. Спестяванията на хората през последната година се увеличиха три пъти. Темпа на нарастване на спестяванията означава, че хората планират бъдещето си, имат увереност в него. По неизвестни причини обаче, спестявайки, всички са убедени, че държавата трябва да вземе от някой друг и да даде на тях. Какви са отложените проблеми на новото правителство:

1/ Увеличена закостенялост на пазара на труда. Договорните отношения са доста неподвижни, по традиция отношенията между работник и работодател са изключени от договорното право. Държавата дава свобода на работодателя да назначава, но не и да уволнява. Няма свобода при договаряне на отпуски, на вноски за пенсия, здравеопазване и обезщетения при заболяване. С новия Кодекс на труда се увеличиха разходите за задължителна отпуска – с една трета. Профсъюзите получиха по-високи права за намеса в частните предприятия, въведени са регионалните колективни договаряния. Те позволяват на профсъюзите да пледират за по-високи възнаграждения (когато в дадена област има прецедент) от възможностите на предприятието. Това може да е покана за фалит.

2/ Отлагане на реформите в енергетиката, газта и топлофикацията. Това правителство ще трябва да прави неща, които бе наложително да се извършат през 1998 г.: да се разшири формата на ценообразуването и да се премахне ценовата дискриминацията на деловите потребители за сметка на ценовата субсидия за домакинствата, да се „демонтират“ държавните монополи като се поставят под контрола на потребителите и да се отвори достъпа на трети страни до пазара. Изглежда най-трудното ще бъде правителството да престане да си служи с ценообразуването в тези области като инструмент на социалната политика. Вероятно е цените на електроенергия за домакинствата да се увеличат до около 60 на сто. Без такова увеличение е невъзможно да има рационализъм (неизкривяване на сигналите в търсенето и предлагането) в системата, който по-късно ще доведе до по-добри и евтини услуги. Вероятно най-разумно ще бъде затварянето на всички губещи предприятия в топлофикацията, а останалите да се задължат да договарят цените с потребителите. МВФ прие една относително социална програма в тази област.

3/ Безработицата е проблем, произтичащ от стопанската политика на Жан Виденов. Достойнство на миналото правителство е, че затвори губещите предприятия, недостатък – че го направи късно. Заемът от Световната банка за покриване на разходите по освобождаване на работна сила от тях беше договорен още през 1996 г. Ръстът на безработицата миналата година идва от затварянето на губещите предприятията през 1999 г. След като има увеличение на производителността, очакванията са за повече конкурентност и стопански възможности. При развиваща се икономика, безработицата спада. Забавянето на структурните мерки доведе до съвпадение на стопанския ръст с увеличаването на безработицата. Между средата на 1997 г. и началото на 1999 г. на месец се отваряха повече (около 40 %) работни места, отколкото се затваряха. Така възможността освобождаването на работна сила да съвпадне с експанзията на частните предприятия беше пропусната. След 1999 г. съотношението се обърна: ритъмът на отваряне на нови работни места се забави, а този на затваряне се ускори. Допълнителна стагнация дойде от реформите в здравеопазването и пенсионното дело. Очакванията за тази година са, че процентът на безработицата ще намалее.

* Правата върху коментара са на вестник 168 часа


Свързани публикации.