От ЗУНК към компенсаторни инструменти – възможни сценарии
Word Format
(Word Format)
На 12 февруари 2003 г. бе проведена конференция на тема „Бъдещето на българската икономика“, организирана от Българска стопанска камара и Фондация „Конрад Аденауер“ .
Една от споделените идеи е възможността погасяването на задълженията по ЗУНК да става и чрез непарични платежни средства – компенсаторни инструменти. Идеята е това да се отнася не само за лихвите, но и за главниците по задълженията. Зам. министърът на финансите Гати ал Джабури пое ангажимента да разгледа тази възможност. Според сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти през 2002 г. са използвани компенсаторни инструменти за около 300 хил.лева за плащане на лихви по ЗУНК.
Държавните дългосрочни облигации, емитирани по реда на чл. 4 и чл. 5 от Закона за уреждане на необслужваните кредити (т.нар. ЗУНК облигации) бяха официално въведени като платежен инструмент при приватизационните сделки в началото на 1994 г. с наредба на Министерски съвет. Размерът на вътрешния дълг на България към 30 декември 2002 г. по ЗУНК в левове е 6 890 хил. лева (понижение с около 6 % спрямо 31 декември 2001 г.), по ЗУНК деноминирани в щатски долари е 195 836.5 хил.USD (понижение с около 29% 31 декември 2001 г.) и ЗУНК деноминирани в евро – 126 803.5 хил. евро.
Плащането по дължимите лихви по задълженията на юридическите лица към държавата по ЗУНК с компенсаторни инструменти бе регламентирано от бившия министър на финансите Муравей Радев.
Наложената практика на компенсаторните инструменти блокира използването на ЗУНК облигациите като платежен инструмент в приватизационните сделки. Това доведе до известно облекчаване на обслужването на вътрешния дълг, тъй като пазарната цена на ЗУНК-облигациите е по-висока от тази на компенсаторните инструменти.
Възможните сценарии при евентуално решение за погасяване на задълженията по ЗУНК да се извършва чрез компенсаторни инструменти са следните:
Стъпки на първият сценарий:
1/ Главниците и лихвите по ЗУНК се изплащат с компенсаторни инструменти – т.е. за определено количество ЗУНК се получават определен брой компенсаторни инструменти;
2/ Това ще доведе до засилено търсене на компенсаторни инструменти, което би повишило цената им. Но от друга страна, ако не се предлагат атрактивни дружества за приватизация срещу непарични платежни средства, цената на компенсаторните инструменти може да остане непроменена вследствие на неутрализиране на повишеното търсене на тези инструменти с цел изплащане на задължения по ЗУНК и недостатъчното търсене при липса на възможности за оползотворяване на компенсаторните инструменти при приватизация срещу компенсаторни инструменти (в момента те се търгуват за около 23% – 24% от номинала).
Или възможна втора стъпка на вторият сценарий:
3/ Ако се увеличат възможностите за използване на компенсаторните инструменти, т.е. ако се за приватизация срещу непарични платежни средства се предлагат атрактивни дружества с мажоритарни дялове (което е идеалният вариант – възможно е за раздържавяване чрез компенсаторни инструменти да се предлагат атрактивни дружества с миноритарни дялове, както и неатрактивни дружества с миноритарни или мажоритарни дялове), тогава цената на компенсаторните инструменти ще се повиши и то значително (ефект на натрупване).
Очакваният резултат е оживление на търговията на БФБ – София през 2003 г. При това и компенсаторните инструменти ще се заличават по-бързо. Въпросът е дали ще има достатъчно дружества за раздържавяване – не само като количество, но и като качество, фактор, който може да има решаващо значение за цената на компенсаторните инструменти?
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
