От 909 лицензионни режима до 159. Как Грузия го направи?*

В края на 90-те години икономическото развитие на Грузия не само изостава, а се намира на прага на криза. В периода между 1999-2002 година страната поддържа огромен бюджетен дефицит. Само през 2003 той е в размер на около 50% от БВП, а само частта от вътрешния дълг изразена в неизплатени заплати и пенсии нараства до 120 млн. долара за календарната година. Тоест необходими са бързи, решителни и радикални реформи в страната.

Проблемите в грузинската икономика по онова време са на всички нива и във всички аспекти. Един от основните проблеми пред развитието на бизнеса са лицензионните и разрешителните режими.

По онова време в Грузия има твърде сложни и в много аспекти объркващи лицензионни и разрешителни режими, типични за централно планирани икономики. През 2002 година са направени няколко промени в законодателството регулиращо лицензионните и разрешителните режими в страната. Но те по-скоро са козметични и в никакъв случай насочени към проблемите на бизнеса и предприемачите.

Към 2003 година дейностите, изискващи лицензиране и разрешителни, са били 909. От друга страна целият процес на получаване на лиценз или разрешително е съпроводен от множество бюрократични стъпки и изисквания, които от своя страна са идеалната среда за развитие на корупционни практики.

Най-големите проблеми са били по отношение на издаването на строителни разрешителни. Например строително разрешително за построяване на склад в страната е изисквало 18 различни процедури, включително и 9 одобрения от различни държавни агенции. Последствията са били насочени в две основни посоки: 1) отказват по-голямата част от предприемачите и компаниите да се съобразяват с всички регулационни изисквания и 2) като последствие от това тези компании се опитват да преминат през процедурите с помощта на подкупи. Ярък пример за това е работата на Държавната агенция  за одобряване на строителни проекти. Тя действа като държавен монопол за одобрение на строителен проект и единственият начин да избегнеш 3-4 месечно чакане за одобрение е участието в корупционни схеми.

През 2004 година след покана от страна на президента Саакашвили, Каха Бендукидзе оглавява министерството на икономиката. Преди да заеме длъжността Бендукидзе е бил изпълнителен директор най-голямата руска инженерна компании – United Heavy Machinery.

През септември 2004 година след успешна няколко месечна приватизационна кампания Бендукидзе сменя министерството на икономиката с това на държавната реформа. По този начин той управлява и координира всички политики от страна на държавата по отношение на структурните реформи във всички сектори на икономиката.

Една от първите му инициативи е промяната в законодателството регулиращо лицензионните и разрешителните режими. Заедно със екип от млади експерти в областта на икономиката и правото и чуждестранни консултанти за шест месеца е изработен нов проектозакон за лицензионните и разрешителните режими.

Реформите

Необходими се били само три обсъждания на закона преди той да бъде приет от парламента на 24 юни 2005 година. Две седмици след приемането му той влиза в сила. Ето и някои от основните му преимущества:

  • радикално съкращаване на лицензионните и разрешителните режими за правене на бизнес;
  • пренасочване на голяма част от доскорошните режими към изискването, от страна на държавата, на просто попълване на информационни карти преди започване на бизнес;
  • въвеждането на принципите на работа, залегнали в обслужването на „едно гише";
  • както и въвеждане в законодателството според принципа на „мълчаливо съгласие";

Новият закон за лицензионните и разрешителните режими въвежда и следните срокове:

  • максимум 30 дни след попълването и депозирането на документите за издаване на лиценз и;
  • максимум 20 дни след попълването и депозирането на документите за издаване разрешително;

 

По отношение на строителството

Реформите в областта на строителните разрешителни се въвежда с Регулация 140 от 11 август 2005 година. Преди приемането на тази регулация работният екип на министерството провежда редица работни срещи със строители, проектанти, конструктори, архитекти и всички заинтересовани страни. С въвеждането на тази регулация се извършва и една от най-сериозните и важни промени спрямо досега действащото статукво – изземват се функциите на Държавната агенция  за одобряване на строителни проекти и се прехвърлят изцяло в правомощията на частни консултантски компании. Освен това с Регулация 140 се съкращават случаите, в които се изисква издаването на строително разрешително. Но най-вече тя улеснява процедурата и намалява разходите за бизнеса за изваждане на строително разрешително, като например:

  • премахва повечето от изискванията за издаване на строително разрешително. Като резултата на това процедурите, необходими за построяването на склад, спадат от 29 на 17;
  • а като вторичен ефект се явява съкращаването на дните, необходими за построяване на склад – от 285 на 137 дни;

В резултат на тези реформи издадените строителни разрешителни от 2005 до първите месеци на 2006 са нараснали със забележителните 151%[1]. Според премиера на страната строителният бизнес е вторият най-бързо развиващ се сектор в икономиката. Той заема 3.7% от БВП на страната през 2000 година, през 2003 година – 6.4%, а през 2006 – 9%.

Намеренията на правителството на Грузия не спират до тук. Те имат план, според когото лицензионните и разрешителните режими трябва да намалеят до 130 (в момента са 159) до края на 2007 година.

* Статията е написана по проучване направено в рамките на организираната среща от Световната банка – Reformers club.

 


[1] По данни от проект „ Реформи в бизнес климата на Грузия" финансиран по програма на USAID


Свързани публикации.