Освен UBER и франчайзът на таксиметрови услуги пречи на някого

Автор: Любомир Авджийски / 01.04.2016
3 гласа, средно: 5.0 от 5

Последните изменения на закона за автомобилните превози са кратки и пределно ясни.

Остава изискването таксиметров превоз на пътници да „може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация/тъй нар. лицензи/”, а се премахва възможността такъв превоз да се прави „от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.” По-голямата част от таксиметровите шофьори в България са в категорията на отпадащата с изменението възможност - да носят стикер на голяма фирма, но да работят за своя сметка. Сега ще трябва или да работят за „голямата фирма”, или да имат своя собствена, която е преминала регистрационния процес.

Мотивът е, че сега действащият режим е дискриминационен и че няма достатъчно добър контрол върху шофьорите, които имат собствени автомобили. Дискриминацията идвала от там, че  едни – превозвачите/най-вече големи и средни компании/, трябва да минават през регистрационен режим, а други – собствениците на автомобилите, които работят със стикер на компании, не минават през такъв режим. Като цяло аргументът звучи добронамерено, но има няколко логични и житейски проблема, които изникват от него:

Неоправдани разходи по регистрацията

Голямата или средна компания превозвач преминава  през една единствена регистрация веднъж и за всички свои автомобили. Докато , ако законът бъде приет, това ще трябва да се извършва и от всеки шофьор-собственик на автомобил. 

Изключване на възможноста за свободното договаряне

Смисълът на извършването на таксиметровия превоз от  „от тяхно име” е именно, за да може регистрираните превозвачи да гарантират, че с името им няма да се злоупотребява. По своята същност да позволиш на друг да извършва дейност от твое име, но за негова сметка, представлява вариант на договор за франчайз. Франчайзодателят /регистрираният превозвач/ подписва договор и има задължението да следи дали франчайзополучателят  /шофьорът/ изпълнява всички изисквания на фирмата и ако не ги изпълнява, договорът следва бъде прекратен. Да се ограничи възможността за такива договори в сферата на транспортните услуги е необоснована рестрикция. Необоснована, защото проблемът е в контрола, а не в правото.

Търговският и граждански контрол могат да се се справят с проблема по-добре

Ако приемем, че между големите компании и шофьорите в момента има своеобразен вид франчайз, то задължение на „големите компании” е да намерят начин да контролират своите партньори - шофьорите. Няма причина това да бъде уреждано само с трудов договор. Договорът може да е граждански или търговски със съответните правила за извършване на дейността. Проблемът е, че сме свикнали контролът да се извършва само на хартия и формално. А очевидно практиката показва, че това не е достатъчно. 

Направихме си труда да отворим няколко сайта на големи фирми-превозвачи /с над 100 таксиметрови автомобила/ и на нито един от тях не открихме ясни правила и гаранции за безопасността на пътниците, нито пък ясни и практични изисквания към шофьорите, които биха предпазили реално пътниците от инциденти или от лошо поведение от шофьори, които не са проверени и „регистрирани”, тоест са анонимни. По някаква ирония на икономическата реалност, единственият практичен начин за проверка на шофьорите намираме на сайта на UBER, компанията, чиято дейност беше преследвана и в крайна сметка административно. От сайта им разбираме, че пътникът е в безопасност по две причини:

1/ Чрез софтуера местонахождението и на автомобила, и на пътника е винаги проследимо, в реално време и в последващ момент

Всеки шофьор има профил със снимка и имена, което позволява на пътника да прецени още при качването дали се е качил при регистрирания в системата шофьор или при някой друг /анонимен „колега”/. Това е именно една от критиките към таксиметровите автомобили – че таксиметровата компания е подписала договор със собственика на автомобила, но той от своя страна го предоставя на други шофьори без договори и без адекватни гаранции и контрол на поведението на тези шофьори.

2/ Контрол над шофьорите от самата компания

Всеки шофьор при UBER преди да подпише договор с компанията преминава през проверка на пътното му и лично досие – шофьорска книжка, свидетелство за съдимост и др. Такова изискване няма към сегашните таксиметровите компании.

Административен контрол над превозвачите и шофьорите

Очевидно новият законопроект е продиктуван от провалилият се административен контрол над таксиметровите шофьори. Поради това се въвежда изискването за регистрацията им или алтернативно, изискването те да сключат трудов договор. Но нито едно от двете няма да разреши конкретния проблем с  ефективен контрол върху таксиметровите шофьори, а ще доведе до нови хартии, разходи и трудности. Да приемем, че целта е по-ефективен контрол върху шофьорите, които не са на трудов договор към компаниите превозвачи. Защо тогава при регистрацията на компаниите-превозвачи[1] (до момента) няма изискване сред подаваните документи да се приложат  имената и документите на водачите/собствениците на автомобилите, а е поставено единственото изискването за „документ, удостоверяващ съгласието на собственика на автомобила да бъде вписан в списъка към удостоверението за регистрация, когато автомобилът не е собственост на превозвача”. В същото време, за да бъде регистриран превозвачът, се изискват документи за ръководителя на транспортната дейност – свидетелство за съдимост, копие за професионална компетентност, договори и др.

В същото време и към момента има изисквания към водачите на таксиметрови автомобили, като те са длъжни да имат удостоверение за „Водач на таксиметров автомобил”, което се издава и отнема от ИА „Автомобилна администрация”. За притежанието на таково удостоверение се изисква свидетелство за съдимост, свидетелство за управление на МПС и др.

Но сред всички изисквания на ЗАП и на Наредбата не са написани три прости правила:

  • относно договорите между превозвача и водачите /които не е нужно да са трудови/
  • относно контрола, който превозвачът упражнява върху водачите, извършващи услуга „от негово име, но за своя сметка”
  • относно отговорността, която превозвачът носи за неупражняването на такъв контрол.

С нови  регистрации не може да се постигне нещо, за което се изикват практически контролни механизми, както от страна на администрацията, така и от страна на компаниите- превозвачи и на клиентите. Новите хартии и затруднения не гарантират безопасността на пътниците и сигурността на превозите.  Добре е да се поучим от онези, които вече бяха изгонени от пазара, докато сайтът им е още активен - https://www.uber.com/bg/safety/.

 


[1] Чл. 9 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници