ОСП – една напред, три назад
Без да блестят с особено визионерство и реформаторство, предложенията за промени в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за 2014-2020 г. успяха да настроят едни срещу други отделните държави и институции в Общността. Бавните и мъчителни преговори, както и многото лобистки интереси, представени в Брюксел, са на път съвсем да размият основните предложения и да превърнат ОСП в още по-тромава и непоследователна. Екологичните мерки постепенно биват загърбени, тютюнът вероятно отново ще влезе в обхвата на подпомагането, а субсидирането на продукция, което бе ограничено до минимум в предишните реформи, е на път отново да увеличи дела си. На тази мисъл навеждат последните решения, приети от комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП (COMAGRI) в края на януари.
Засега ЕК и COMAGRI изглежда са си стиснали ръцете на таван на субсидиите от 300 000 евро, чиято цел е субсидиите да бъдат разпределяни по-справедливо между големите и малките стопанства. Отново в този дух е новото предложението държавите-членки да изберат да разпределят допълнително годишно плащане на фермерите за първите 50 ха, които обработват. За тази цел те евентуално биха могли да използват до 30% от бюджета по Първи стълб. Ако това предложение бъде прието, опасенията, че едрите стопанства ще бъдат разделени юридически на по-дребни, едва ли ще намалеят. Стимулът е достатъчно голям, особено в България, където най-големите арендатори получават по милиони левове на година. За сметка на това разходите по администрирането както на програмата, така и на стопанствата ще нараснат.
Прието е и предложението на ЕК за по-голям дял на средствата, които могат да бъдат прехвърлени от Първи във Втори стълб (Програма за развитие на селските райони) –15% от националния таван. Същевременно се увеличава размерът на средствата, които могат да бъдат прехвърляни от Втори към Първи стълб от 5 на 10% за страните, в които нивото на директните плащания е под средното за ЕС-27. Тази възможност влиза в разрез с една от основните цели, поставени пред ОСП – стимулиране на агроекологични практики, опазване и устойчиво развитие на природните ресурси. Тази част касае новите страни-членки (плюс Швеция и Обединеното кралство), каквато е и България.
В противоречие с предходните реформи, чиято цел беше подпомагането да се „отвърже” от производството, делът на средствата за директни субсидии, обвързани с производството, се увеличава от 10 на 15% от националния пакет (каквото беше и искането на България), а обхватът му се разширява толкова, че практически покрива всички сектори, включително и тютюна.
Отново в разрез със „зелената” част от ОСП COMAGRI предлага да се прекъсне връзката между базовото и „зеленото” плащане. Това ще рече, че несъобразяване с екологичните практики от страна на фермера няма да го лиши напълно от субсидии. Това, разбира се, дава по-голяма свобода на стопаните да отглеждат културите, които се търсят на пазара, но води до по-интензивно ползване, съответно изтощаване на земята. От изискванията за сеитбооборот се изключват стопанства под 10 ха. За ферми между 10 и 30 ха се изискват поне две култури (основната да не надвишава 80% от площите), а за тези над 30 ха – три култури, като основната не бива да надвишава 75%, а заедно със следващата – да не надхвърля 95% от площта.
Тези предложения предстои да бъдат гласувани на сесията на ЕП на 11-13 март и ако бъдат приети, да бъдат придвижени пред Съвета на министрите и ЕК. Вижданията по новата ОСП бавно се сближават, движени от компромиса. Посоката обаче за пореден път повдига въпроса нужна ли е подобна административна намеса и субсидиране в земеделието.
