Особените дружества и „данъчната прозрачност“
Word Format
(Word Format)
Приетият на първо четене от народното събрание законопроект за дружества със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) прави опит да определи правилата на т.н. секюритизация на активи и вземания. Секюритизацията в своята същност е превръщане на пряка собственост върху, да речем, недвижим имот в собственост върху акции в дружество, което притежава пряко имота. Смисълът на секюритизацията са по-ниските разходи по прехвърлянето на права върху активите, както и по-голямата ликвидност на тези активи. Разбира се, че секюритизацията е възможна и в рамките на общото търговско право, т.е. създаване например на ООД с единствената цел покупка на имот. Идеята на специален закон за секюритизацията се крие основно във въвеждането на т.н. „данъчна прозрачност“, т.е. изравняване на данъчната тежест между прякото и косвеното притежаване на активи.
Какво става, ако няма промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане? Потенциалният инвеститор има две възможности: да инвестира в актива от свое име (сам или като съсобственик), или да учреди ДСИЦ с други желаещи инвеститори. Ако направи това от свое име, доходът – например наем от недвижим имот – ще се включи в облагаемата печалба и ще се обложи с данък по реда на ЗКПО. Ако е физическо лице, данъкът ще се определи по ЗОДФЛ. Ако учреди ДСИЦ заедно с други инвеститори, новото дружество ще се разглежда като нов данъчен субект, ще плати 23.5% данък върху реализираната печалба (въпросният доход от наем), а при разпределение на печалбата – още 15% окончателен данък върху дивидента. Очевидно, учредяването на дружество няма икономически смисъл, тъй като се добавя още едно данъчно задължение.
Възможен разумен подход е да се въведе т.нар. „данъчна прозрачност“ на дружествата със специална инвестиционна цел. Такава е практиката на много страни, в които този инструмент е използвана форма за инвестиции. До обсъждането и приемането на промените в данъчните закони има време, така че тази идея може да бъде изяснена и възприета без изненади за планирането на бюджета.
Всъщност, „данъчна прозрачност“ (tax transparency) означава единствено, че ДСИЦ не се третират като отделен данъчен субект, и съответно не подлежат на облагане с корпоративен данък. Вместо това, те по закон задължително разпределят печалбата към акционерите си, където тя се облага според статута на всеки акционер. Данъчната прозрачност не е данъчна преференция. ДСИЦ не извършват стопанска дейност, в този смисъл те не генерират предприемаческа печалба, която да се обложи с корпоративен данък.
Данъчната прозрачност означава запазването на данъчния статут на отделните видове инвеститори. Така се изпълнява политическото решение за определяне на данъчното облагане на различните дейности. След като например законодателят е решил, че дейността на пенсионните фондове не трябва да се облага с данък върху печалбата, логично е това да се отнася за всяка форма на инвестиция от пенсионния фонд. Няма икономическа логика законодателят да облага с по-нисък данък една дейност, извършвана самостоятелно, но не и същата дейност, извършвана съвместно. На практика именно натрупването на капитал и съвместното споделяне на риска от инвестицията се наказват от настоящата уредба на корпоративно облагане. Ако предлаганата промяна се възприеме, политическите декларации за насърчаване на спестовността и дългосрочните инвестиции ще добият малко повече смисъл.
Независимо от специалните правила за ДСИЦ секюритизацията по своята същност е и ще продължава да бъде договор и като такъв се осъществява рискове, сравними с всеки един търговски договор, независимо дали става въпрос за секюритизиране на активи или вземания. Покупката на имот от даден инвеститор с цел последващо отдаване под наем ще бъде ефективна операция, ако очакванията, които залага, се реализират на пазара. Когато покупката на актив се осъществява от множество инвеститори ситуацията е аналогична – всеки за себе си преценява дали да инвестира според индивидуалните си очаквания. При секюритизиране на вземания не се случва нищо по-различно, като съгласно чл.7, ал.3 от проектозакона в устава на дружеството трябва да бъде фиксирано минималното равнище на обезпеченост на вземанията, които може да секюритизира дружеството. Така наречените миноритарни акционери, взимат решение за участие в ДСИЦ съгласно данните в проспекта, който се публикува при предлагане на права върху акции на фондовата борса, при така нареченото първично увеличение на капитала.
За всички ДСИЦ естествено обезпечение за вложенията на инвеститорите са активите, които се секюритизират. При всички положения обаче, каквато и да било регулация не може да отмени индивидуалната отговорност и индивидуалния риск на инвеститорите.
