Основен проблем – ранно пенсиониране; как да го решим – повече ранно пенсиониране

Реформирането на пенсионната система в страната изглежда като абсолютно задължителна дейност за всяко ново правителство. Друг е въпросът, че промените се правят без или изцяло пренебрегвайки експертни и актюерски анализи и целят основно електорална подкрепа, а не стабилизиране на системата. И това правителство продължава в същия дух.

Една от предвижданите мерки в посока спечелване на избирателната любов е т.нар. от министъра на труда и социалната политика „предпенсионна ваканция”. С това се има предвид замразяване на увеличението на възрастта за пенсиониране с 4 месеца в началото на всяка календарна година. Според министъра „България е единствената държава в ЕС, която с реформата от 2000 г. увеличи стажа за жените с 14 г., а за мъжете – с 12 г.”, а заедно с това „беше увеличена рязко и възрастта с по шест месеца на година” и хората имат нужда от „глътка въздух”. Въпреки всичко, работещите се пенсионират средно на 56,2 г. през 2012 г.[1] Това е сериозен ръст в сравнение с 2002 г., когато това се е случвало на 51,5 г., но възрастта е по-ниска в сравнение с 1990 г., когато е 57 г. Средната възраст за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2012 г. е 62 г. за мъжете при изискване в Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 63 г. и 4 месеца за III категория труд и 60 г. и 8 месеца за жените при изискване за 60 г. и 4 месеца за III категория труд.

Всичко това показва, че независимо от по-високите изисквания за стаж и възраст, заетите продължават да намират вратички, които им позволяват да се възползват от някаква форма на ранно пенсиониране. При жените средната възраст е по-висока от установената в КСО заради по-ниския изискуем трудов стаж, който намалява размера на пенсията. Получаването на по-висока пенсия може да е сериозен стимул за удължаване на трудовия стаж. За сравнение през 2002 г. изискуемата възраст за пенсиониране на мъжете за осигурителен стаж и възраст е 60 г. и 6 месеца, а те са се пенсионирали средно на 58 г. и 7 месеца. За жените изискването е за възраст 55 г. и 6 месеца, а средно са се пенсионирали на 56 г. и 2 месеца. С други думи, „реформите” от последните 10 години водят до това, че мъжете се пенсионират средно с година и 4 месеца по-рано от изискването в КСО, а жените работят средно с 4 месеца повече от него.

Пределно ясно е, че основният проблем на системата не е, че работещите се трудят прекалено малко, а че получават пенсия прекалено дълго, в голяма степен в резултат на множеството възможности за ранно пенсиониране. Това се вижда от разликата между заложената в КСО възраст за пенсиониране и средната възраст на хората с новоотпуснати пенсии за стаж и възраст. Но още по-явно е от огромната разлика между изискванията в КСО и средната възраст за пенсионерите с новоотпуснати пенсии – 56,2 г. през 2012 г. Въпреки това, управляващите продължават да говорят за увеличаване на възможностите за ранно пенсиониране и дори за връщане на стария режим, по който се пенсионираха военнослужещи. От 2012 г. за тях беше увеличен изискуемият стаж от 25 г. до 27 г. и заедно с това беше въведена минимална възраст за пенсиониране. В средата на седмицата беше внесен Законопроект за изменение на КСО, тъй като изискването за възраст „постави българските военни в дискриминационно положение спрямо останалите категории лица по чл. 69 и чл. 69а от КСО”. С други думи, не само няма да се свиват възможностите за ранно пенсиониране, като и за останалите категории лица по чл. 69 и 69а бъде въведено изискване за пенсионна възраст, а ще се увеличават – ще се върне старият режим за военните. А на всичкото отгоре, от няколко месеца новото правителство настойчиво говори за възможност работещите да се пенсионират преди достигане на изискуемата възраст в КСО в замяна на по-ниска пенсия. Т.е. отново предложения за увеличаване разходите на НОИ, вместо такива, които да се стремят към стабилизиране на системата.

Както каза министърът на труда и социалната политика, въпросът не е дали да се вдига възрастта и стажът за пенсиониране, а как. И е прав. Реформата, ако може така да се нарече, на ГЕРБ беше доста плавна и предвиждаше увеличение на стажа и възрастта с по 4 месеца всяка година. Сега се говори за още по-плавна реформа, като промените на стаж и възраст ще са вероятно на 3 г. Това може и да изглежда приемливо на политиците, но със сигурност не е в най-добрия интерес на хората. То ще доведе до запазване и дори увеличаване на огромния дефицит на НОИ; запазване на ниски пенсии, поради недостатъчно финансови ресурси; запазване на голям дял на бюджетно финансиране на пенсиите – над 50%, а това означава, че пенсионерите сами финансират част от пенсиите си чрез косвените данъци, които плащат, а от данъците на работещите все повече средства отиват за пенсии, вместо за образование, здравеопазване, инвестиции и т.н. Другият вариант е бърза реформа, чийто ефекти ще стабилизират системата и ще увеличат доверието на пенсионери и работещи в нея.

Разбира се, тези мерки в най-добрия случай ще закрепят сега действащата разходопокривна пенсионна система. Предвид променящата се демографска структура на населението, не само в България, но и по света, пенсионната система има нужда от генерална реконструкция. Тази неизбежност трябва да бъде призната от управляващите и да бъде постигнат широк консенсус какъв може да бъде оптималният ѝ вид и да се работи последователно и неоотклонно в тази посока. С продължаването на кръпките на парче без дългосрочна визия, експертни оценки и актюерски анализи системата е обречена на провал. А какво ще стане, ако държавата не може да изплаща пенсии или ¾ от бюджета ѝ отива за това перо?

[1] Това е средната възраст на пенсионерите с лични новоотпуснати пенсии за съответната година по данни на НОИ, стр. 127, Статистически справочник „Демография, икономика и социално осигуряване 1992-2012 г.” – http://www.noi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/statistics/pokazateli/Yearbook_demogr_1992_2012.pdf