България е безбрежно изостанала от съвременния начин на регистриранена фирмите и юридическите лица изобщо.

Коренът на проблема
От една страна, на български правен език процедурата все още се нарича“охранително производство”. Иначе казано, предполага се, че съдът (неговотофирмено отделение) п р е д п а з в а, защитава някого от нещо – вероятнообществото от гражданите, които са решили да се захванат с бизнес итях самите от собствените им намерения.

От друга страна конституцията провъзгласява, че икономиката се основана свободната стопанска инициатива С други думи, тя казва, че всекие свободен да осъществява своите стопански идеи, че това е негово (нейно)право. Ако това е така, всеки би трябвало да може да заяви, че се заемас бизнес и никой да не може да му възрази. Подобен е замисълът на конституциятаи по повод свободата на сдружаване. Но както и при регистрацията нафирмите, регистрацията на юридическите лица (били те сдружения на отделниграждани по тяхна воля или нещо друго) статута на юридическа личностпо закон се “дарява” от съда. Чрез съда държавата присъства и дори бабувана акта на раждане на юридическата личност. Според конституционниятзамисъл обаче свободата е присъща на отделния човек и той, тя или тесами избират своята правна персона, лице за пред другите. Стига да ненарушават правото на другите да правят същото и да изпълняват изискваниятана закона, които на свой ред са съобразени с този принцип.

Този дух на конституцията не присъства в търговския закон (приет няколкоседмици преди конституцията) и процедурата за регистрация на фирми исдружения (въведена седем години след конституцията).

Това е същината на проблема. Защото държавата “дарява” статута на юридическаличност на (фирмата) след това се появяват и всички други, защото “държавата”се осъзнава в правото си да притеснява стопанската инициатива и свободатана сдружаване. Тук отношението на държавата към фирмата прилича на отношениетона Бога и нещата в теологическата концепция на Тома Аквински – тя е“преди”, “във” и “след” фирмата. (А всъщност гражданите и фирмите поддържатдържавата и финансово, и телеологически.)

“Континенталната правна традиция”
Аргументът срещу промяна на това положение обикновено се позовава намита, че такава била “континенталната традиция” в правото. С този аргументсе следват най-лошите образци на фирмена регистрация – тези на Францияи Германия.

Всъщност съдебното одобрение (регистрация) е заместител на правотона феодала на първа брачна нощ. До към средата на 30-те години подобнаформула на бизнес регистрация съществува в САЩ. Кралят на Велика Британияе “дарител” (на статута) на юридическата личност на всички компании,колонизирали Северна Америка. Едва от края на ХХ век Великобритания,Италия и някои други страни от ЕС въвеждат чисто административен процесна регистрация на фирмите, подобен на този на регистрацията на гражданитеи т.нар. гражданско състояние.

Балкански работи
Българската традиция на фирмена регистрация прилича по съдържание повечена изостаналата периферия на ЕС.

Регистрацията на фирми в България,балканските страни* и най-добрата практика в тази област

Източник:Световна банка, ЕС

Във повечето от тези страни регистрацията на фирми е дело на съда.Картината не е пълна, защото не включва предварителния контрол, презкойто преминават регистриращите се в повечето страни от бивша Югославияс изключение на Черна гора. Албания, България, Македония, Румъния иХърватска нямат разписани черно на бяло реформи, но за тях се говории рано или късно те ще се случат.

Като стъпки в регистрацията България е по-близо до най-тежките процедури.В Сърбия обаче вече е разработен и внесен в парламента проектозакон,в който стъпките в регистрацията са до две и извежда процедурата извънсъдебната система. От формално гледище, новата Скупщина не е длъжнада приеме закона. Но декемврийската предизборна кампания показа, чевсички политически партии подкрепят реформата. Босна и Херцеговина вероятноще приеме закон, значително улесняващ процедурата. Това ще стане докрая на май т.г. Тук новата система ще остави участието на съда поднякаква форма, но ще приложи принципа на мълчаливото съгласие и ще сведестъпките най-вероятно до три.

Като дни, прекарани в регистриране на фирма България изглежда по-добреот повечето си балкански съседи, но е далеч от стандарта на най-добратапрактика и примера на Черна Гора. В Сърбия и Босна и Херцеговина днитеще бъдат от три до седем.

Като такси нещата в България изглеждат сравнително добре. Но световнатабанка не си е поставила за задача да го отчете.

Като изискване за минимален капитал – напълно безсмислено само по себеси – България е като всички останали. Но във всички страни от Балканитеи у нас това е пречка, чиято функция е единствено да поддържа имущественценз за започване на бизнес, възпирайки малоимотните граждани от участиев по-сложни правни форми на бизнес начинания.

Защо промяната има смисъл?
Има една закономерност: колкото по-глупава и бедна дадена страна е,толкова по-сложно се регистрират фирми в нея.

Някои страни осъзнават това и променят системата. Такъв е случаят сЧерна Гора. И това е единствената правилна стратегия. Франция и Германия– където мнозинството от гражданите и фирмите от света биха искали даработят или инвестират – могат до известна степен да си позволят поддържанена феодална традиция. За балканските страни и икономики такова отношениеспрямо свободата на движение хора, стоки и капитали е пагубно. Промянатана това отношение сама по себе си обаче не гарантира, че примерно къмЧерна Гора ще потекат инвестиции. Тя означава просто, че “държавата”не пречи на такова развитие.

Ако промяната се случи, смисълът й е преди всичко вътрешен: осигурявасе свободата на предприемачеството и се поддържа натиска на новонавлизащитев пазара към онези, които вече са започнали да работят. Така се поддържаконкуренцията, качеството на стоките и услугите, увеличава се еластичносттана цените и се предотвратява злоупотребата с монополно положение.

На това отгоре се освобождава съда от не особено смислена работа.

В края на краищата, ако пречките са много и тежки, бизнесът винагиможе да работи “на сянка”. Търговците и фирмите работят на светло незащото умират от желание да плащат данъци и да създават работни места.Тези неща се случват след регистрацията, ако предприемачеството е успешно.Същинската мотивация на търговеца да се регистрира е за да получи неща,които иначе са почти недостижими – достъп до кредит, до информационнимрежи и доверие, бързи и ниско разходни сделки, и – разбира се – по-големипазари и печалби. Осъзнавайки тези прости истини дори богатите странинепрекъснато улесняват създаването на нови фирми. Донякъде те затоваса и богати.

––––––––––––––––––-

* Съкращенията на имената на страните са според общоприетите обозначенияза автомобилните превози.

** Съответно във Федерацията на Босна и Херцеговина и Република Сръпска.