Още веднъж за плоския данък

През седмицата и от страниците на това издание колегата Георги Ангеловотговори на контра-аргументите на министъра на финансите, на управителяна НОИ г-н Йордан Христосков и на възгледите на г-н Валери Найденов.Тези отговори показват, че ние стоим зад духа и буквата на писмото,което инициирахме. Неговият повод бе началото на процедурата по съставянена държавния бюджет за 2005 г.

Замисълът на писмото
Убеден съм, че изразявам общото настроение на подписалите писмото. Спореднас неговата политическата роля състои в следното:

1. отново да предложи един от начините за намаляване на преразпределениетопрез бюджета и за увеличаване на разполагаемите доходи, защото покрайдруги популистки идеи това преразпределение има тенденция към увеличаванеи през 2005 г.; защото се върви натам – има риск от блокиране на растежа;

2. да посочи начин за опростяване на данъчната администрация, коятосъщо бележи тенденция към усложняване;

3. да припомни, че има алтернативи на сегашната стопанска и фискалнаполитика, включително на пенсионното и здравното дело (където са съсредоточенинай-много дългосрочни рискове);

4. да накара народните избраници да мислят няколко години напред, защотос присъединяването към ЕС косвените данъци и квазиданъците (т.е. разходитеза работа с държавната администрация – се увеличават);

5. да смени посоката на политическо съревнование – от конфискация надоход от произвеждащо малцинство и опит непрекъснато да се хвърля прахв очите на "бенефициентите" на преразпределението (накъсо- от популизма), – към нетривиално изравняване на различните групи доходипред закона и създаване на стимули повече хора да произвеждат, капитализирайкисобствени знания, умения и собственост;

6. да предизвика размисъл и за други алтернативи на сегашното стопанскостатукво, доколкото предлага ясно решение на данъчните проблеми на производителнотосъсловие.

Във връзка с писмото придобиха нова публичност няколко устойчиви общественизаблуди.

Т.нар. справедливост
Най-важната от тези заблуди е, че облагането на по-високите доходи спо-висока данъчна ставка е “по-справедливо”, а равенството пред закона(в случая данъчния закон) е неоправдано по морални причини.

Трудно е да се пресметнат вредите от такава мисловна нагласа.

От морално гледище винаги е по-справедливо една норма да се прилагакъм всички еднакво.

От правна гледна точка различното третиране на различните доходи противоречина принципа на равенството пред закона, на формализма на правото и наизискването за безстрастие при прилагането на законите. Нарушаванетона този принцип в крайна сметка намалява “престижа” на управлениеточрез законите.

От икономическо гледище, този възглед наказва създаването на богатствои под предлог на борба с бедността стимулира желанието да се живее нагърба на другите. При равнопоставеност пред данъчния закон (плосък данък),онези, които имат по-висок висок доход, плащат по-висок данък. Доколкотообаче делът на данъка е един и същ за различните размери на дохода,всички биха имали стимули да произвеждат повече доход.

Ако идеята за плоския данък не бъде приложена, в крайна сметка ефектитеще бъдат: а) поддържане на скъпо струваща и многобройна администрация,обслужваща преразпределението на доход от онези, които го създават къмтези, които го изразходват; б) общо намаляване богатството; в) отблъскванена младите, производителните и предприемчивите.

Защо 10 на сто?
ИПИ и всички подписали писмото нямат митично отношение към числото 10.Става дума за това, че според нас това е обществено приемливият прагна съобразяване с данъчното законодателство. Единственият начин тойда се сметне обективно е да се вземе приходът от данък общ доход в централниябюджет по години и да се раздели на облагаемия доход на данъчно задълженителица. Данните, с които разполагаме показват, че този праг през последнитедванадесет години е под 15 на сто.

Смятаме също така, че никакви усъвършенствания на данъчния контролняма да дадат дългосрочен положителен резултат за гражданите, фирмитеи икономиката изобщо, ако не се намали общата тежест на облагането исе опрости процесът на отчитане на данъците, премахвайки основаниятаза преценка както от страна на данъчно задължените, така и от странада данъчните власти. 10-те на сто данъци са лесни за пресмятане и елиминиратсубективизма в прилагането на данъчните закони.

Защо и “данък обществено осигуряване” (ДОО)?
Нашето предложение включва и 10 на сто данък обществено благоденствие,т.е. 5% вноски в НОИ и 5% в НЗОК.

Отговорите на господата Милен Велчев и Йордан Христосков (повторениот г-жа Нина Радева) само потвърждават къде се намира основният дългосроченриск пред икономиката на страната – в господството на разходно-покривнатасистема на пенсионното дело и на не-индивидуализираните финансиранияна НЗОК от страна на гражданите.

Колкото и г-н Христосков да настоява, че ДОО не е данък, от 1803 г.(т.е. от класическото определение на Жан-Батист Сей) досега такива плащанияса класическо данъчно облагане.

Очевидно е, че този данък пречи най-вече на еднолични търговци и малкифирми. Поддържането на високи ставки по ДОО има много отрицателни последици,но две са особено важни. Първо, това блокира развитието на частнотопенсионно осигуряване, защото винаги се търсят привилегии и административнимерки за облагодетелстване на НОИ. Второ, когато еднолични търговции малки фирми (макар това да се прави и от големите играчи) търсят начиниза намаляване на разходите си за този данък, те правят това за сметкана индивидуалния гражданин, който след време ще увисне на помпата набюджета, защото не е могъл да се погрижи сам за старините си. Така рискътще се възпроизвежда от година на година при все по-лоши демографскиусловия за неговото решаване.

Пет години опити да се управлява този риск с административни меркиса повече от достатъчни, за да се види, че ефектът от тях е временени съмнителен.

Колко време е нужно за промяна?
Всички сметки против 10 на сто данъчно облагане се основават на възгледа,че е важно запазването на разходно-покривната система на пенсионнотодело в сегашния й вид. Следователно решението е в реформата на тазисистема. Макар и изказано по друг начин, това изглежда се признава отвсички.

Ние смятаме, че основните стъпки могат да бъдат направени в срок оттри до шест месеца. Убедени сме, че тези реформи могат да се направятбез съкращаване на разходи за социални програми и първите бенефициентина реформите ще бъдат гражданите с по-ниски доходи.