Още половинчати истории

Да се твърди, че отменената такса от 20% върху приходите на производители на електроенергия от слънце и вятър ще увеличи цената на електроенергията е все едно да се твърди, че ако някой спре да си плаща данъците, ще плащаме по-висока цена за ток. Да твърди подобни неща бивш министър на икономика е повече от смехотворно.

Очакваните приходи от наложената от началото на годината такса, която по същество е данък, тъй като не е обвързана с направени държавни разходи в негова полза, се изчисляват на 150 млн. лв. и са предвидени като приход в държавния бюджет. Срещу този приход са предвидени разходи в същия размер „за инвестиции и програми в областта на енергетиката”. Тези средства са част от Резерва за непредвидени и/или неотложни разходи, който се разходва въз основа на решения на Министерски съвет. Средствата няма как да бъдат използвани за финансово подпомагане на компании в електроенергийния сектор, тъй като представляват държавна помощ, която не е позволена. Опасения в този контекст изразява и НЕК, „тъй като това все още не е законово уредено” и може да доведе до „допълнителни непредвидени разходи”. В отговор ДКЕВР заявява, че НЕК „има право по силата на чл. 37, ал. 2 от НРЦЕЕ да подаде заявление за изменение на утвърдените му цени”. Едва ли обаче подобно тълкуване е съгласувано и с Европейската комисия.

Самата администрация дори не е наясно за какво ще се използват средствата, което прави връзката между отмяната на данъка и увеличението на цената на електроенергията още по-невидима. Нещо повече, след като Конституционният съд отмени данъка, финансовият министър предложи, а Комисията по бюджет и финанси в парламента прие отпускане на 50 млн. лв. от общо събраните 81 млн. лв. от данъка за справяне с последствията от наводненията през лятото. От всичко това изглежда, че средствата не само не са предвидени за стабилизиране на сектора, но и дори няма да бъдат използвани за нещо, свързано с електроенергетиката.