Още едно мнение за Конституцията и президента

Автор: Любомир Авджийски / 18.11.2016
1 гласа, средно: 5.0 от 5

След оставката на правителството гласувана на 15 октомври с пълно мнозинство в Народното събрание страната се озова в сложната хипотеза на Конституцията – последните 3 месеца от мандата на действащия президент, в които той не може да разпусне Народното събрание, но може да назначи служебно правителство. Страната не е изправяна пред тази хипотеза от влизането в действие на Конституцията, поради което президентът Плевнелиев отправи запитване до Конституционния съд дали следва да насрочи избори за ново Народно събрание, макар да не може да разпусне сега действащото. Този и още един въпрос вълнуват обществото в последната седмица – дали Плевнелиев трябва сам да състави служебния кабинет или това трябва да се направи заедно с новоизбрания президент Радев.

По първия този въпрос няма особени спорове в правната гилдия, независимо от коя страна на политическия спектър са коментиращите. Три са разпоредбите на Конституцията, които при систематично и логическо тълкуване показват какви са възможните стъпки на президента Плевнелиев. На първо място това е чл. 99, ал. 7 от Конституцията  „В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.“ Ако президентът насрочи избори за ново Народно събрание, това де факто ще означава, че предопределя разпускането на настоящото Народно събрание, макар и в бъдещ момент.

На второ място това е разпоредбата на чл. 99, ал.5: „Актът, с който Президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.”  Очевидно, че разпускането на старото народно събрание и насрочването на избори за ново следва да стане с един акт. На второ място трябва да се потърси причината президентът да не може да разпуска народното събрание в последните три месеца от своя мандат. Причината е именно за да се даде на новия президент възможност да изпълни хипотезата на чл. 99, ал. 5, т.е. да разпусне народното събрание и да насрочи изборите с един акт. По този начин ще бъде избегната ситуацията, в която подготовката на изборите да бъде под надзора на двама различни президенти, както и страната да бъде по едно и също време без парламент и при смяна на президентите.

Последователността на действията е записана и в чл. 64, ал. 3  от Конституцията, където се казва, че „Избори за ново Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.“  Очевидно, че ако Плевнелиев насрочи избори за ново Народно събрание, тази последователност ще бъде нарушена и хипотетично страната може да се окаже в ситуация, при която има действащ парламент, но се провеждат избори за нов.

По-сложен и политически изглежда въпроса – Кой трябва да построи служебното правителство – Плевнелиев или Радев, или и двамата.

Конституцията изрично забранява на Плевнелиев да разпуска Народното събрание, но също така изрично му вменява отговорността за съставяне на служебно правителство. Той е държавен глава през последните 5 години, познава добре политическата, икономическата и външната обстановка, познава интересите и слабостите на политическите сили. Ето защо той следва да поеме отговорността за съставянето на служебен кабинет. Нормално е да се консултира с Румен Радев, най-малкото, защото последният може да поиска оставката на служебното правителство или да направи промени в него след встъпването си. Но тези консултации не могат да са решаващи. Също така правомощието на Радев да прави промени в служебния кабинет е нежелателно да бъде използвано, освен в краен случай –ако служебното правителство нарушава Конституцията, закона или действията му застрашават националната сигурност. Тези опасности са малко вероятни като се има предвид двете политически кризи, които бяха решени разумно по време на мандата на Плевнелиев и двете служебни правителства, които не допуснаха сериозни грешки. 

Плевнелиев следва да се съобрази с разпоредбите и смисъла на конституционната процедура като не насрочва избори за ново Народно събрание, а Румен Радев следва да се съобрази с политическия опит и отговорността на настоящия президент за съставяне на служебно правителство.