Още един аргумент „за“ частна пенсионна система: Фискални възможности за частна пенсионна система
Word Format
(Word Format)
Противниците на приватизацията на пенсионната система често изтъкват аргумента, че приватизацията не е възможна в настоящия момент, защото, ако се отменят пенсионните осигуровки, в бюджета няма да има средства, с които да се плащат пенсиите на сегашните пенсионери, т.е. аргументът за запазване на сегашната система е фискалната невъзможност да се реформира пенсионната система. Да приемем, че пенсионната система се приватизира на 1 януари 2003 година и да видим дали това е вярно.
Разходите за пенсии за 2003 година се планира да бъдат 3,121 милиарда лева, а приходите от осигурителни вноски – 2,418. Разликата от 703 милиона се предвижда да се финансира от субсидия от държавният бюджет за фонд „Пенсии“ в размер на 382 милиона лева, трансфер от 234 милиона лева и финансиране с остатък от миналата година. Бюджетните организации (вкл. армията) също така ще плащат около 630 милиона лева за държавно пенсионно осигуряване на служителите си. Дотук имаме 3,121 милиарда лева разходи за пенсии, от които правителството осигурява 1,333 милиарда лева, т.е. остават около 1,79 милиарда лева, които идват от частни лица и фирми. Това всъщност са приходите, които няма да бъдат събирани при отменяне на задължителната пенсионна осигуровка и за които трябва да се намери начин да бъдат финансирани.
Когато погледнем консолидирания бюджет за 2003 година виждаме че се отпускат около 375 милиона лева субсидии за нефинансови предприятия, които биха могли да се премахнат и освободените средства да се насочат към пенсионния фонд. Следователно остават около 1,4 милиарда лева недостиг в пенсионния фонд за 2003 година.
За издръжка (най-вече за заплати) в обществения сектор се предвиждат разходи в размер на почти 2 милиарда лева, които очевидно са прекалено много за състоянието на страната ни. Едно умерено съкращение на персонал и закриване и окрупняване на различни агенции и други структури би могло да донесе съкращение на разходите в размер на 20%, което е 400 милиона лева за следващата година, които също може да се насочат към фонд „Пенсии“. Тоест достигнахме до недостиг в размер на 1 милиард лева.
В бюджета за следващата година са предвидени разходи за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт в размер на над 1.1 милиарда лева. Известно съкращаване на тези разходи заедно с по-ниските разходи за ремонт и ново оборудване поради съкращаването на персонал и различни държавни структури и средства от продажба на ненужни сгради и други активи, освободени от съкратените структури, би могло да осигури още 200 милиона лева. Така вече имаме недостиг от 800 милиона лева в пенсионния фонд.
Помощите и обезщетенията нарастват с 25% спрямо миналата година до 1,3 милиарда лева, което не е оправдано при положение, че безработицата и бедността едва ли ще се увеличават. Освен това ако се въведе изискването помощи да се дават срещу свършена работа ще излезе наяве, че много хора всъщност не са безработни и няма да могат да получават средства. Следователно биха могли да се спестят около 300 милиона лева. Така стигаме до 500 милиона лева дефицит в пенсионния фонд.
Известни реформи в здравеопазването биха могли да набавят определени средства, а също така могат да се съкратят и разходите на НОИ, които са планирани за 55 милиона лева, поради премахването на пенсионните осигуровки и създаването на обща администрация за събиране на данъчните и осигурителните задължения. Така още поне 100 милиона лева се освобождават за пенсионния фонд. Получихме вече 400 милиона лева дефицит.
Като се има предвид, че премахването на пенсионните осигуровки, които са 29%, ще освободи много средства на данъкоплатците и ще намали преразпределението през бюджета и данъчното бреме може да се предположи, че постъпленията от ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица и другите данъци ще нараснат заради по-високата икономическа активност, по-голямата официална заетост, по-високия разполагаем доход и по-ниските стимули за избягване на данъчното облагане (има подобен опит в Русия, където намалението на данъчните ставки и осигуровките доведе до повишаване на приходите от тях и в САЩ, където в щатите с по-ниски данъци икономическият растеж и нарастването на заетостта и доходите са по-бързи от тези в щатите с по-високо облагане – виж Fiscal Policy Report Card on America’s Governors: 2002 ). Така че по този параграф може да се получат значителни средства за пенсионния фонд. Освен това при по-бърза приватизация може да се получат малко повече приходи, които също да се насочат към фонда. Така и последният дефицит от 400 милиона лева е покрит. При това без да се въвежда някакъв временен данък, както в Чили и без да се използват заеми.
Резултатът е, че при по-икономично изразходване на средствата от бюджета може да се финансира преминаването от разходопокривна пенсионна система към частна капиталонатрупваща система. И не е нужно да се чакат години, а може да стане още от първи януари 2003 година. Ако не се извърши реформата в пенсионното осигуряване, а се продължи с въвеждането на антипазарни административно-регулационни мерки като осигурителни прагове и регистрация на договори, то все повече хора и фирми ще преминават в сивата икономика или ще емигрират, което ще срине сегашната пенсионна система и ще предизвика икономическа криза, което няма да е добре нито за пенсионерите, нито за другите хора, останали в страната. (Виж и „Какво може да се прави с пенсионното осигуряване“ )
