Още един аргумент за частна пенсионна система: фискална прозрачност
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Отправна теза
Легитимността на харченето на парите на гражданите от правителството е невъзможна без прозрачността на това харчене. Това означава, че хората очакват да виждат ясно как правителството (1) харчи техните пари, събрани с данъци, (2) взима на заем пари, като обещава един ден да върне също с парите на гражданите, и (3) обещава да прави плащания в бъдещето, като тези плащания също се финансират с данъците на гражданите. Готовността за плащането на данъци пък е в положителна зависимост от легитимността на държавните разходи. Заедно с това по-прозрачен фиск означава по-ясна и предвидима среда за играчите в икономиката.
Неявен дълг
Държавната пенсионна система на принципа pay-as-you-go (разходно-покривния модел) обещава на бъдещите пенсионери да получават някаква, макар и не точно определена, пенсия. Така правителството влиза в скрит дълг, а именно задължението да плаща в бъдеще на определена група граждани. Разбира се, че този дълг един ден ще бъде изплащан точно по-начина, по-който се изплаща и сега: чрез налагане на данък „пенсия“ върху тези, които в бъдеще изберат да добавят стойност в България.
Оценяваме стойността на скрития дълг на българското правителство (в лицето на НОИ), който подлежи на изплащане в следващите 10 години, на около 30 млрд. лева нетна осъвременена стойност. Това е сравнително оптимистична прогноза, която приема, че броят на пенсионерите и техните очаквания за пенсия ще останат непроменени.
Решение
Приватизацията на пенсионната система и закриването на НОИ ще отвори празнота между очакванията на сегашните пенсионери да получават пенсия от една страна, и липсата на пряко преразпределение на доход – от друга. Временно това пряко преразпределение е възможно да бъде запазено, само че чрез конвенционалните данъци на работещите хора: т.е. данък „пенсия“ ще изчезне, но ще има временно увеличение данъка върху личния доход, за да се финансира този дефицит. По-важното е, че този фискален дефицит от скрит става открит, следователно става ясно колко данъци и докога трябват, за да се преодолее временния недостиг. И освен това пенсионната система започва да функционира в равновесие и яснота срещу какви плащания, какво осигуряване се получава.
Разлики между държавната и частната система
Дефицитът, който произтича от реформирането на системата, има същия обем като скрития дефицит за следващите 10 или дори 20 години, ако няма реформа. Разликата е, че реформата към частна система ще направи този фискален ангажимент открит и следователно ще улесни и гражданите, и правителството в техните планове.
Прогресивното нарастване на дефицита на фонд пенсии е индикативен за това , че цената на запазване на сегашното положение е много по-висока от временния дефицит при реформиране на системата.
След преодоляването на временния дефицит на фиска, по-голямата част от сегашния публичен дълг ще изчезне. Вероятно част от държавния дълг ще остане под формата на мрежа за сигурност, но той ще е несравнимо малък със сегашния дълг по обем. Останалата част от бившия публичен дълг вече ще бъде частен дълг, т.е. спестявания, които са превърнати в някаква инвестиция.
