Оптичните измами на бюджетен излишък през 2012 г.

Изпълнението на държавния бюджет през септември изглежда като причина за радост – той регистрира излишък от 140 млн. лв. Като цяло фискалният баланс се представя много добре от април насам. Само през юни и август има дефицити, но те са напълно компенсирани от излишъците в другите месеци. Като цяло ситуацията изглежда чудесно – бюджетът трупа излишъци (близо 250 млн. лв. за периода от януари до септември), а фискалният резерв лека-полека се възстановява.

Единственият проблем е, че Министерството на финансите продължава да планира дефицит през 2012 г. в размер на 1,092 млрд. лв. Това е записано в проектобюджет 2013 г., който беше внесен за разглеждане в парламента в средата на октомври. С други думи управляващите планират в рамките на последните три месеца да изхарчат повече от 1,3 млрд. лв. над постъпленията в хазната. Всъщност това не е толкова изненадващо, тъй като през последните два месеца на 2011 г. бяха изхарчени около 740 млн. лв. над събраните приходи. Може да се очаква в навечерието на изборите тази сума да набъбне.

Малко по-задълбочен поглед върху бюджетните параметри за периода януари-септември хвърля друга светлина. Натрупаният излишък от 250 млн. лв. се дължи изцяло на националния бюджет – излишък от 735 млн. лв., докато европейските средства са в тежест – дефицит от 487 млн. лв. Според проектобюджет 2013 г. този дефицит трябва да се превърне в излишък от 216 млн. лв. до края на годината. Вероятността приходите да наваксат близо 700 млн. лв. разлика обаче не изглежда голяма, дори и някаква част от тях да са планирани да бъдат възстановени в края на годината.

Две са причините за доброто представяне на бюджета до момента – преизпълнение на приходите и задържане на разходите. Първото се дължи на ръста на цените на храните и петрола, които надуват приходите от ДДС и акцизи. Изпълнението на натрупаните приходи за първите девет месеца спрямо очаквания размер за цялата 2012 г. е 80%, като е значително по-добро дори в сравнение с предкризисната 2008 г., когато достига 76%. Това навежда на мисълта, че приходите за цялата 2012 г. могат да се окажат над планираните близо 25 млрд. лв.

За сметка на това натрупаните разходи за първите девет месеца представляват 75% от планираните разходи за годината, в сравнение с 62% през 2008 г. Вижда се, че през 2008 г. е имало по-сериозно „задържане” на разходите, но през 2012 г. може да се очаква по-голямо относително преизпълнение на приходите. Това ще позволи на управляващите да правят допълнителни разходи над предвидените 25,3 млрд. лв., като такива разходи до 1,5% от разчета на приходите или около 430 млн. лева  могат да се случат без одобрение от парламента. Но дори и да се наложи санкцията на Парламента (ако сумите са по-големи), решенията вероятно ще се взимат бързо и без много аргументи в подкрепа, а обществените поръчки и изпълнението ще са още по-бързи и непрозрачни.

Всичко това е в случай, че управляващите се придържат към бюджетната цел, а не реализират по-малък дефицит или направо излишък – например около 200-300 млн. лв. Тогава няма да е нужно да се взимат бързи и необосновани решения, поръчките да се изпълняват бързо и непрозрачно, да се пускат нови емисии публичен дълг. Същевременно ще се попълнят част от средствата във фискалния резерв и ще се укрепи доверието във водената фискална политика в страната. Подобен сценарий е напълно възможен, но той поставя един друг въпрос. Ако страната има бюджетен излишък или дори малък дефицит през 2012 г., а през 2013 г. се планира той да е в размер на 1,1 млрд. лв. това фискална консолидация ли е или е предизборен пир?


Свързани публикации.