Оправданията на ”Господаря на досъдебното производство”

Автор: Любомир Авджийски / 01.07.2016
3 гласа, средно: 5.0 от 5

В края на юни в правна комисия бяха представени двата годишни доклада за дейността на прокуратурата и на разследващите органи за 2014 и 2015 г. При представянето им Главният прокурор коментира, че обществото очаква от държавата много по-сериозни резултати, особено в областта на корупцията и организираната престъпност. Той изложи три основни причина за липсата на резултати:

  1. Малко на брой дела за корупция, които постъпват в прокуратурата. Тъй като прокуратурата не разкрива престъпления, то причината за липсата на резултати трябва да се търси на първо място в МВР и ДАНС.
  2. Недобре подготвени разследващи полицаи. Има сериозен проблем с качеството на разследването, тъй като разследващите полицаи се назначават, без да имат въвеждащо обучение.
  3. Лоша комуникация между МВР и ДАНС.

 

В следващите редове ще се опитаме да проверим тези твърдения.

Над 97,5% (106 168 бр.) от делата за всички видове престъпления се разследват от разследващи полицаи, които са част от МВР, като в тях се включват делата за битова престъпност, имотни измами и други. Но делата за корупция с „особен обществен интерес”/по високите и средни етажи на властта/ попадат в останалите 2,5% (2 598 бр.), които задължително или по решение на ръководството на прокуратурата се разследват от следователи. Следователите са магистрати и са част от прокуратурата.

Защо делата за корупция „от особен обществен интерес” са или трябва да бъдат възлагани на следователи? Това са дела за престъпления, извършвани от политици, магистрати и държавни служители, които са на средни и високи ръководни позиции. По правило престъпленията по тези дела имат по-висока обществена опасност, по голям икономически и политически интерес, а съответно и по-високи негативни последици за обществото. Според Наказателно-процесуалния кодекс следователите разследват дела:

  1. за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерски съвет, от държавни служители от МВР, ДАНС и Агенция „Митници;”
  2. с особена фактическа и правна сложност.

Делата по т.1 винаги се разследват от следователи, докато при делата по  т.2  прокуратурата решава дали те да бъдат разследвани от следователи. Тези разследвания се извършват под прекия надзор на опитни прокурори от окръжните и апелативните прокуратури или от върховната прокуратура.

 

Какви са резултатите?

От всички 35 524 внесени в съда дела за престъпления през 2014 г., тези за корупционни престъпления „от особен обществен интерес” са 444 (за 2015 г. съответно - 33 410 бр. и 485 бр.). За да се направят заключения за качеството на разследването, ще разгледаме три вида показатели:

1. Прекратени дела

За всички видове престъпления прекратените от прокурор дела за 2014 г. са 23,5%, а при делата за корупция от особен обществен интерес прекратените са 48,9%.

За 2015 г. прекратените дела за всички видове престъпления са 24,3%, а за делата за корупция от особен обществен интерес не са посочени данни[1]. 

2. Върнатите от съда дела

Както е посочено в самия доклад на прокуратурата за 2015 г. [2], Един от основните показатели за качеството и ефективността на прокурорската работа е броят на върнатите от съда дела.” Върнатите от съда дела поради некачествено разследване или процесуални нарушения за всички видове престъпления за 2014 г. са 5,2%, а за корупционни престъпления по високите и средни етажи на властта/особен обществен интерес/  този дял е 19,2%. За 2015 г. върнатите дела са съответно 5,1% от всички дела и 19,6% при делата за корупционни престъпления по високите и средните етажи.

3. Оправдани лица

През 2014 г. оправданите лица общо за всички видове дела са 3,4%, а при делата за престъпления за корупция от особен обществен интерес - 15,5%.

За 2015 г. тези проценти са 3,9% за всички видове дела и 25,3% при делата за корупция от особен обществен интерес. Като се вижда, през 2015 г. се отчита влошаване с около 10 процентни пункта спрямо резултата през 2014 г.

Очевидно е, че твърдението за малък брой дела, които влизат в прокуратурата за корупция не може да бъде счетено за причина за ниските резултати. Дори и при сега постъпващите 485 дела резултатите на прокуратурата и разследващите органи са плачевни - в пъти по-ниски от резултатите по останалите видове престъпления. На второ място, инициативността при тези видове престъпления следва да идва от прокуратурата. След информация, постъпваща от административни органи, от медии или след нарочни проверки прокуратурата следва да се самосезира. В тази връзка са и критиките на Европейската комисия в последния мониторингов доклад от януари 2016 г.: „Ключовите цели в тази насока ще включват насърчаването на по-голяма инициативност и чувство за отговорност чрез по-слабо изразена йерархичност, както и укрепване на отчетността и общественото доверие в прокуратурата като цяло.“ 

Не на последно място, според Конституцията прокуратурата 1. „ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; 2. може да извършва разследване . В правните учебници прокурорът се нарича „Господар на разследването” или „Господар на досъдебното производство”. За всички видове престъпления прокурорът следи развитието на процеса и дава инструкции на останалите разследващи органи. Още с постановлението за образуване на досъдебно производство прокурорът дава десетки насоки и инструкции по отношение на разследването. Именно във връзка с тази функция на прокуратурата – да ръководи разследването, през март 2014 г. със заповед на главния прокурор е одобрен пакет от мерки за борба с корупцията и е сформирано звено за борба с корупцията между Прокуратурата, МВР и ДАНС. Звеното е пряко подчинено на един от заместник-главните прокурори. Въпреки това се вижда, че резултатите при борбата с корупцията са в пъти по-ниски от резултатите при останалите видове престъпления. Ако причината за тези ниски резултати се крие най-вече в недобрата компетентност на служителите в МВР и ДАНС, то може да се препоръча допълнително обучение именно на онези служители, които оперативно подпомагат следователите и прокурорите по тези 485 дела за корупция от особен обществен интерес.

Съмнително е обаче, че единствено такова обучение ще разреши проблема с липсата на резултати в борбата с корупцията. България има нужда от специализиран прокурорски орган за разследване на корупционни престъпления, какъвто има в Испания, Австрия, Румъния, Хърватска и др. Такъв орган следва да отговаря на четири международни стандарти:

1. Специализираност – да бъде конституиран със закон и неговата компетентност да бъде единствено или предимно по дела за корупция;

2. Независимост – този орган следва да има външна (политическа) и вътрешна (функционална) независимост;

3. Прозрачност – структурата, бюджетът и дейността на този орган следва да са прозрачни за обществото;

4. Адекватни ресурси– той трябва да има необходимите човешки и материални ресурси.

Българското звено за борба с корупцията не отговаря на нито един от тези критерии – не е конституиран със закон орган, работата му не е прозрачна, не е функционално независим от останалата част на прокуратурата и не разполага с необходимите човешки и материални ресурси. Повече по темата може да се прочете в анализа „Антикорупционните политики в България”.

 


[1] В годишния доклад на прокуратурата за 2015 г. няма данни за броя и процента на прекратените от прокурор дела за корупция от особен обществен интерес, а приложенията, в които следва да има такава информация, не са качени заедно с доклада на сайта на прокуратурата към 30.06.2015 г.

[2] Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи за 2015 г.