Опити за ограничаване на данъчната конкуренция в ЕС

Ласло Ковач, комисар по данъчната и митническата политика в ЕС, постави отново на дневен ред въпросите за хармонизиране на данъчната политика в еврозоната . В речта си на международния данъчен симпозиум на тема “Динамики на международната данъчна конкуренция – възможност или заплаха?” (1) еврокомисарят призова към уеднаквяване на корпоративната данъчна база и осигуряване на по-голям достъп до информация . Той не се обяви против конкуренцията във фискалната политика, но предупреди, че хармонизацията на изискванията по отношение на данъците е съществена за дългосрочно развитие на съюза и постигане на икономически просперитет.

Идеята на Ласло Ковач за въвеждане на единна данъчна база в ЕС за корпоративните данъци е обосновима от гледна точка на икономическа ефективност, доколкото това би довело до по-голяма прозрачност и опростяване на данъчната тежест за бизнеса. Зад мотивите на Ласло Ковач, обаче прозират амбиции не към опростяване на данъчната система, а към опит да се ограничи конкуренцията и “натиска” от страна на новите страни-членки, които намаляват данъчните си ставки и привличат все повече чуждестранни инвеститори. Не случайно Ирландия, Естония и Словакия, които са страните с най-ниски данъци в Европа, не са склонни с предложението на г-н Ковач, докато Германия и Франция го подкрепят.

Малко история

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се е обявявала няколко пъти против данъчната конкуренция. В края на 90-те години и началото на новото десетилетие излизат няколко доклада на организацията, в които се изразява опасение, че конкуренцията в данъчната политика между страните може да попречи да се постигнат целите на преразпределителната социална политика от страна на държавата. През 2000 г. Европейският съюз лансира идеята за постигане на споразумение между страните-членки на ЕС и шест държави извън ЕС (между които САЩ и Швейцария), според което да се приеме обща данъчна ставка за доходите от лихви в тези страни. Предложението бива отхвърлено, тъй като САЩ и Швейцария държат на независимостта си по отношение на данъчната и фискална политика. Опитите за хармонизиране и координиране на данъчните системи намират пряко отражение и във въведените изисквания от страна на ЕС за минимални нива на данъчни ставки на косвените данъци – ДДС и акцизи.

Конкуренция на данъчните системи

Легитимиране на всеки дизайн и структура на данъчна система на база на критерий за справедливост е по-скоро невъзможно. Данъкът представлява принудително изземване на ресурс от страна на държавата, която има монопол над правото да упражнява власт над гражданите. Това поставя практическия въпрос за критерия на избор на оптимална данъчна база за корпоративния данък. Проблемът е, че веднъж обвързан с директива или наредба, корпоративната база ще подлежи по-трудно на промяна и тази промяна няма да бъде инициирана от силите на конкуренцията.

Едни от най-емблематичните примери за икономическа конкуренция в данъчната политика са САЩ и Швейцария. Тези държави се характеризират с форма на федерално управление и фискална децентрализация, което позволява на американските щати и швейцарските кантони да се конкурират по между си за привличане на местни инвестиции, капитали и човешки ресурси в рамките на самите държави. Като резултат от това данъчното бреме в тези държави е сред най-ниското в света и двете икономики са едни от най-предпочитаните от инвеститорите.

Неоспоримите ефекти от конкуренцията са повишаване на ефективността, подобряване на качеството и намаляване на цените. Това важи и в сферата на фискалната политика доколкото публично предлаганите блага могат да се създават по-ефективно и с по-малко иззети средства от данъкоплатците. Намаляването на данъците от своя страна води до увеличаване на икономическия растеж чрез създаване на повече стимули у предприемачите за бизнес, относително увеличаване на предлагането на труд и намаляване на сивата икономика. Следователно всички опити за ограничаване на конкуренцията на данъчната политика са против интересите на предприемачите и граждани.

––––––––––––––

(1) Виж: http://europa.eu.int/comm/commission_barroso/kovacs/index_en.htm