Опит за „компенсиране „с лихвоточки
Word Format
(Word Format)
На извънредно заседание във вторник (8 април) депутатите от Комисията по икономическа политика дискутираха какви стъпки трябва да бъдат предприети, след като преди няколко седмици по предложение на депутата от Коалиция за България Михаил Миков към непаричните платежни инструменти, които могат да се използват в приватизацията, се добавиха и жилищните компенсаторни записи, придобити срещу лихвоточки по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Този законов казус е типичен пример за проблемите, които може да породи липсата на предварителна оценка на въздействието на регулациите. За какво става въпрос?
1/ Добавянето на жилищно-компенсаторните записи към непаричните платежни инструменти, с които могат да се използват в приватизацията стана с поправка на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. При приемането на тази поправка липсваха каквито и да било данни за броя на правоимащите лица, статуса на тези книжа, техния общ номинал и колко ще струва промяната в третирането им. Едва след гласуването в парламента стана ясно, че за да заработи поправката, трябва да се предприемат допълнителни промени в Закона за сделките с компенсаторни инструменти (и към момента не е ясно какви точно), защото тези книжа са изключени от обсега му, записите от налични трябва да се превърнат в безналични (за да придобият статут на непарични платежни инструменти), да се регистрират в Централния депозитар (сега са вписани в регистъра на Агенцията за приватизация) и да се качат за търговия на фондовата борса. Тепърва ще се смята колко ще струва цялата операция. Според зам.министъра на икономиката Калоян Нинов, ако разчетите покажат, че съобразяването със закона е скъпо, изпълнителната власт ще използва законодателната си инициатива и ще предложи отпадане на този текст от Закона за приватизацията.
2/ Безспорно е, че справедливостта изисква, след като държавата е взела имущество, да обезщети собственика. В случая с многогодишните жилищни спестители решаването на проблема с обезщетяването очевидно е ставало „на парче“, в резултат на което цари пълен хаос. Към края на 1990 г. в страната е имало около 315 000 влога, чиито собственици са се надявали да натрупат лихвоточки, с които да си купят общинско жилище. Предвид на състоянието на общинското жилищно строителство огромната част от тези спестители нямат никакъв шанс да се възползват от правата си. За да се намери решение на този проблем, се дава право на спестителите да преоформят лихвоточките си в жилищно-спестовни влогове, срещу които да купуват общински имоти. Срокът за преоформяне е 2 месеца, а процедурата е доста неясна. В резултат, само 2500 спестители са се възползвали от тази възможност. Нещата към момента изглеждат така: Има многогодишни жилищни спестители с лихвоточки и едновременно с това има многогодишни жилищни спестители с жилищни компенсаторни записи на обща стойност 39 млн. лв. Втората група се разделя на няколко подгрупи: такива, които са преоформили книжата си в съотношение 1 лв. за 1 лв. номинал и такива, разменили лихвоточките за записи в съотношение 0,03 лв. за 1 лв. номинал. Част от тези лица са упражнили правата си, т.е. закупили са си имот, друга част си държат книжата, а има и такива, които са ги прехвърлили на трети лица (поради масовото разбиране на правото, че когато нещо не е изрично забранено, е разрешено). Как точно ще се постигне справедливо обезщетяване при такова многообразие на правоимащи не е много ясно.
3/ Междувременно, докато депутати и представители на изпълнителната власт се чудеха как да направят приет вече законов текст в работещ, стана ясно, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството подготвя свой законопроект, с който се връща стария статут на лихвоточките, жилищните компенсаторни записи се заличават, сделките с тях се прекратяват, а правоимащите отново се включват в списъка за обезщетяване с общински жилища. За този проект не знаеха нито депутатите, нито представителите на министерството на икономиката. Този казус е показателен за това, че докато няма предварителна оценка за въздействието на регулациите и съгласуваност на процедурата между различните ведомства, потърпевши ще бъдат тези, чиито проблеми уж би трябвало да бъдат решени. И данъкоплатците, чиито пари се пилеят за безсмислени и некоординирани дискусии.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
