Окрупняване на прокуратури, но без заобикаляне на случайното разпределение

Автор: Любомир Авджийски / 14.10.2016
1 гласа, средно: 5.0 от 5

На 12 октомври т.г. прокуратурата депозира искане в Конституционния съд за тълкуване на разпоредбата на чл. 126 от Конституцията – Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.” Същността на питането е дали това съответствие трябва да се разбира буквално – на всички 184 съдилища да отговарят прокуратури или функционално – на всяка съдебна инстанция да отговаря и прокурорска такава, тоест изпълнява ли се изискването на чл. 126, ако са налице районни, окръжни, апелативни и върховна прокуратури, но ако отделните прокуратури не съвпадат напълно със съдилищата по брой, седалище, адрес на извършваната дейност.

Мнението, което се застъпва в искането е, че ако тази разпоредба бъде тълкувана буквално, то това би било пречка за реализиране на част от мерките по Актуализираната стратегия за съдебна реформа, 2015 г., където е планирано оптимизиране на организацията и щатната численост на прокуратурата, както и оптимизиране на съдебната карта. Изтъква се и вече съществуващото изключение от правилото, а именно че през 2006 г. бяха създадени административни съдилища, но не бяха създадени съответстващи на тях административни прокуратури.

Като цяло застъпената теза е правилна. Стига да бъде приложена правилно и целесъобразно от Висшия съдебен  съвет – тоест, да се оптимизира съдебната карта без да бъде нарушен принципът на случайното разпределение на делата в прокуратурата. Така новото тълкуване следва да отвори врата за оптимизиране/окрупняване на тежката структура на прокуратурата и свръхадминистрацията ѝ. Заедно с това следва и да предотврати някои опасности от превратно тълкуване и прилагане. 

Положителни последици от евентуално ново тълкуване, което да позволи окрупняване на прокуратурите

България е на първо място по брой на прокурори на глава от населението 32 щ.бр. на 100 хил. души от населението и е на първо място по брой на служителите в прокуратурата с 41 служители на 100 хил. души. За сравнение - румънската прокуратура има 14 служителя на 100 хил. души. Като част от тази картина в България има 159 административни ръководители на прокуратури, което означава, че има 159 прокуратури и съответстващите им обща и специализирана администрация. Средно аритметично на всеки от тези ръководители съответстват  по 5 магистрати (прокурори и следователи), въпреки че преобладаващото за прокуратурите съотношение е един ръководител на 1-3 магистрати. Средното съотношение се повишава заради големината на някои прокуратури като Софийска районна прокуратура, РП – Варна, РП – Пловдив и други.

Ето защо оптимизирането на административния капацитет чрез „окрупняване” на прокуратури (на техните администрации) няма как да не бъде приветствано като заявка от страна на главния прокурор.

Каква е опасността от пълното или неправилно „освобождаване” на структурата на прокуратурата от тази на съдилищата?

Както казахме по-горе, ако няколко районни прокуратури, които са с ниска натовареност като например РП Ардино, РП Крумовград, РП Момчилград, бъдат „окрупнени”, тоест станат една районна прокуратура, с един ръководител и единна администрация, това би било положително, но само ако прокурорите запазят компетентността си по разглежданите досъдебни производства. В този смисъл, те следва да запазят и работните си места. Както самата прокуратура ги нарича в Доклада за значението на районните прокуратури от 2015 г., това ще бъдат „изнесени работни места” спрямо новото единно седалище и адрес на окрупнената прокуратура. Ако обаче след „окрупняването” на администрацията, прокурорите бъдат разпределени в различни специализирани отдели по видове престъпления, то това е възможност за заобикаляне на случайното разпределение на делата. Ако такова решение бъде доведено до крайност, може да се окаже, че в една цяла област(съдебен окръг) определени прокурори разследват делата, свързани с престъпления срещу личността, други прокурори разследват дела, свързани с престъпления срещу правосъдието, трети - с корупционни престъпления, в зависимост от критерия за специализация. Именно такава е една от поставените цели в Искането на главния прокурор: „То би дало възможност за провеждане на съдебната реформа в рамките на настоящата законова уредба , в т.ч. оптимизиране на структурата на районните съдилища и прокуратури (т. нар. съдебна карта); постигане на ефективна организация на прокурорските органи; създаване на оптимални условия за специализация на прокурорите и рационално използване на човешките и материалните ресурси.”

Ето защо евентуалното ново тълкуване следва да бъде взето след внимателна преценка на евентуалните позитиви и негативи за функциите и работата на прокуратурата. Следва да се даде отворена врата за оптимизиране на администрацията, но и прецизно да бъде очертана рамката на тази „врата”, така че да не бъде нарушен или преодолян принципът на случайното разпределение на делата.