Ограничения за аптеките

След като стана ясно, че здравното министерство ще се откаже от абсурдното си изискване за пряк достъп на слънчева светлина в приемните помещения на аптеките с цел гарантиране нормални условия на труд на фармацевтите, и пациентите, и собствениците на аптеки имат повод за радост, тъй като нощни аптеки ще има и аптеки няма да бъдат затваряни поради несъответствие с тази наредба.

За съжаление и за едните и за другите радостта не трая дълго, защото отпадането на това конкретно изискване от придобилата популярност Наредба № 28 от 9-ти декември 2008 не означава, че отпадат и другите такива. Така например, без да бъде аргументирано по какъвто и да е начин, чл. 14 (2) гласи: „Лекарствените продукти по лекарско предписание се съхраняват отделно по начин, възпрепятстващ визуален достъп на пациента/потребителя.” Защо трябва да е възпрепятстван визуалният достъп на пациентите до лекарствата не става ясно. Ако с това изискване се има предвид съхранението на лекарствата по начин, който да гарантира запазването на техните качества, то би следвало това да бъде ясно формулирано, за да е ясно за всеки с каква цел се взима тази мярка. Поднесено по този начин, това изискване буди съмнение, че чрез него се прави опит да се намали конкуренцията в бранша, принуждавайки част от собствениците да напуснат пазара. За определена част от тях разходите по преоборудването са непосилни и те ще бъдат принудени да затворят, което ще доведе до по-малък брой играчи, респективно цените могат да се повишат, а качеството на обслужването – да се понижи. Т.е. допълнителната регулация, вместо да гарантира определено качество на услугата, работи срещу интересите на пациентите, бъркайки по-дълбоко в техния джоб и предоставяйки им по-лошо обслужване (консултации).

Повод за разгорещен спор между Асоциацията на собствениците на аптеки и Българския фармацевтичен съюз (БФС) стана и друго изискване от въпросната наредба, което постановява, че в аптеките имат право да работят само фармацевти. Членовете на БФС, разбира се, го подкрепят, защото по този начин се ограничава броят на лицата, които могат да упражняват тази дейност и следователно си осигуряват по-добро възнаграждение. От другата страна са собствениците на аптеки, които с право недоумяват кому е нужен фармацевт на щанда за козметика, чието заплащане е по-високо от това на обикновения консултант. Това изискване също е в ущърб на потребителите, защото реално чрез него собственикът е принуден да плаща по-висока заплата на по-малък брой служители, което възпрепятства разрастването на търговската мрежа от аптеки, тъй като разходите за една аптека нарастват. Следователно достъпът на пациентите до лекарствени продукти не се улеснява. Заедно с ограничението за максимален брой аптеки (4) на едно физическо или юридическо лице, това изискване спъва конкуренцията и възпрепятства образуването на вериги аптеки, като лишава потребителите от всички произтичащи от това преимущества като ниски цени и високо качество на услугата. В този ред на мисли при решаването на този спор би следвало да се вземе решение, с което да се защитят обществените интереси, а не тези на малката и добре организирана (чрез задължително членство във БФС) група на фармацевтите. Затова би било добре, ако министърът на здравеопазването заеме по-ясна и категорична позиция по проблема, тъй като вероятността той да се реши от само себе си в полза на пациентите е минимална.

В заключение може да се каже, че конкуренцията и нейното насърчаване са ключът към ниските цени и високото качество на услугата и държавата трябва да преустанови налагането на нови и нови регулации върху дейността на аптеките, които обслужват интересите на определени съсловия.

 

*Стажант в ИПИ.


Свързани публикации.