Очаквани ефекти от Закона за браншовите организации
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
В комисията по икономическа политика тази седмица се представи и обсъди проект на Закон за браншовите организации, подготвен с участието на Българската стопанска камара и внесен от депутатите Никола Николов и Панайот Ляков. Мотивите за разработване на подобен проект, според вносителите, са да се ‘изчисти’ пазара от фирми, които се конкурират като крадат от държавата (по думите на Николов). С тези текстове се предвижда усилията на държавната администрация и браншовите организации на ‘коректния’ бизнес да се обединят, за да се утвърдят правила на пазарно поведение (поне такива са мотивите). Освен това законовите разпоредби ще позволят да се ‘натоварят’ браншовите организации със ‘задължения’, които до момента са упражнявани от държавната администрация, като разработване на правилата за добра производствена практика и технически изисквания, издаване на лицензи и други; Задължения, които се определят в мотивите като „присъщи на държавната администрация функции“.
Не е ясно защо трябва в изрична законова разпоредба да се ‘споменава’, че браншовите организации трябва да „помагат“, „насърчават“и „защитават интересите“ на тези, които те представляват по проблеми, които ги засягат. При достатъчни стимули сред браншовите организации да развиват услугите, които те предоставят на представените при тях компании, (което изключва предоставяне на монополни позиции на браншови структури от държавата, както е заложено в проекта), те би трябвало да го правят и без да има изрична законова разпоредба, че трябва да го правят.
Сред мотивите на проекта е записано също, че със закона за браншовите организации ще се създадат институционализирани механизми за достъп до намеренията на правителството, като участие в работните групи по ресорни министерства. Проектът предвижда и затова браншовите организации да подготвят годишни доклади за състоянието на бранша и да подготвят стратегии за развитието му, които да представят пред компетентните държавни институции.
Явно е обаче, че това няма да стане по прозрачен ред, след като се предвижда, „когато в бранша има повече от една браншова организация и компетентният държавен орган прецени, че може да възложи само на една организация някоя от присъщите на държавната администрация функции.., органът им предлага да се сдружат доброволно за общото изпълнение на съответната функция“, като ако това не стане, „държавният орган може сам да прецени на коя от браншовите организации да възложи съответната функция“. Тези норми само създават прокорупционни стимули както в държавната администрация, така и в браншовите организации.
Лесно могат да се предвидят преките ефекти от така подготвения проект. Сред тях са:
“ По-високи разходи за навлизане на пазара поради монополни права на браншовите организации да налагат задължения (както и ограничения) на новите компании в бранша;
“ Ограничени стимули за браншовите организации да подобряват бизнес услугите, които те предоставят и би трябвало да развиват, за да привличат нови компании;
“ Конкуренция сред компаниите по браншове за предимства не на пазара, а в браншовите организации, които да им гарантират по-ефективен натиск при взимане на колективни решения;
“ Несигурност сред компаниите, които се стремят да навлязат на пазара в съответния бранш, поради непрекъснатата промяна в правилата (като стандарти за добра производствена практика и технически изисквания към продуктите на пазара), която ще се налага от браншовите организации (особено при конкуренция за политически контакти между компаниите в бранша);
“ Корупционни стимули в администрацията за предоставяне на монополни права на определени браншови организации, особено в браншове, където има няколко такива.
