Оценката на Европа
Ако в България нямаше проблемни области, най-вероятно и европейските институции нямаше да се намесват (хипотезата може и да не е напълно вярна ако в България се бяха състояли реформи, които да подобрят средата далеч над средноевропейското ниво). Неоспорим факт е обаче, че механизми за оценка, мониторинг и прочие, дори и след членството ни, съществуват, следователно все още има нерешени проблеми. Или по-скоро проблемите, върху които се акцентираше преди две, три и повече години са все още нерешени.
Три са насоките, в които може да се коментира подходът на ЕС спрямо България – това, което европейските бюрократи виждат като проблемни области, начинът за преодоляването им или стъпки в правилната посока, както и сигналите, които те подават към българското общество и политици.
Проблемни области според последния доклад на комисията
Първо, нека обърнем внимание на това, че се говори не за проблемни области, а за "специфични съпътстващи мерки", които са предвидени, за да предотвратят или поправят съществуващи недостатъци в тези области. Така представени, реалните нерешени проблеми от ежедневието се трансформират в нечий възглед за перманентно създаване на правила, които в някаква точка в бъдещето би трябвало да доведат до определени резултати. Очевидно европейските бюрократи и политици не желаят да наричат нещата с истинските им имена, считат, че е важно процесът да се разглежда в дългосрочна динамика, но без използването на конкретен и ясен измерител, какъвто на практика е постигнатият резултат (в смисъл не на написани правила или сформирани комисии, а на действителна промяна). Очевидно ЕК отъждествява цели със създаването на механизми и институции, а не постигането на ефекти.
Следните области се разглеждат като недостатъчно реформирани: авиационна безопасност, безопасност на храните, селскостопански фондове, съдебна система, борба с корупцията и – както можеше да се очаква – организирана престъпност. Факт е, че в споменатите области (без последните две) има определени нерешени въпроси, свързани с акредитацията на разплащателните агенции, създаването на функционираща интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), слаб административен капацитет в надзора и контрола на авиопревозвачите и т.н. Може би само това е включено в плана и разчетите на комисията, но тези области са определено не най-важните. Далеч по-необходимо е предприемането на мерки в образованието, здравеопазването, осигурителната и данъчната системи и като цяло в начина, по който държавата се намесва в икономиката. Това навежда на мисълта, че ЕК не счита тези области за толкова проблемни. По-вероятно е обаче друго – не може да бъде казано официално, защото в по-голямата част от страните-членки, предимно от първите 12, решаването на подобни проблеми се отлага.
Начинът за преодоляване на съществуващите проблеми според доклада на ЕК
Като цяло ЕК не трябва да казва как, а да пита защо още не. Като стъпки в правилната посока са посочени създаването на проектозакони, планове за действие и програми, формирането на групи и комисии. Т.е. според Брюксел допълнителните правила и бюрокрация могат да решат например проблемите с корупцията. Или, което е също така вярно – няма за какво друго да бъдем похвалени. Трябва обаче да е ясно, че и в момента според действащото законодателство сводничеството, даването на подкуп и прането на пари са незаконни дейности, друг е въпросът обаче, че дори и няколко милиона евро в сейф не са достатъчно доказателство за търсене и понасяне на отговорност.
Като цяло обаче, подходът на Европа спрямо България не е напълно нелогичен – от администрация като на администрация в търсене на източника на живота.
Сигналите, които се подават към българското общество и политици
Посланията са горе-долу следните: надяваме се, че докладът ви хареса, ще има и следващ, тъй като е вече предвиден, но, каквото и да кажат проверяващите на място експерти, ние ще го облечем по подходящ начин, за да изглежда по-приемливо (за нашите и вашите избиратели). Санкции и предпазни клаузи няма да има, въпреки че на всички е ясно, че постигнати значителни резултати няма.
Има европейски толеранс спрямо (не)успехите на правителството, което в крайна сметка не успява да изпълни това, което обещава. Щом това е безспорен факт и същевременно се одобрява и от Брюксел, то трябва да се направи изводът, че европейските институции и политици в известна степен се идентифицират, както с българското правителство и подхода му, така и с постигнатите резултати.
