Оценкана външните инвеститори за БългарияПо материали на Goldman Sachs

В последния брой на изданието Goldman Sachs Economic Analyst фокусъте поставен върху две страни – Унгария и България. Тук ще представимкоментара относно България.

България започна процесите на преход по-късно от централно-европейскитестрани. Когато през 1989 г. падна комунизмът, в България нямаше реформатори,които да управляват през първите години на прехода, както се случи вРусия и централна Европа. Освен това икономиката на страната беше повлиянанегативно от войните в съседните страни. След няколко години на забавяне,докато в останалите трансформиращи се икономики имаше стабилност и растеж,нещата достигнаха връхната си точка през 1996 г., когато организиранитеот студентите протести доведоха до сваляне от власт на правителствотона бившите комунисти от БСП.

Изборите в началото на 1997 г. поставиха на власт дясно-центристкотоправителство на ОДС, което възстанови макроикономическата стабилности стартира амбициозна програма от реформи. Подпомаган от Международниявалутен фонд, бюджетът като цяло бе балансиран и валутният курс бешеобвързан с германската марка (и по-късно към еврото) чрез механизмана валутния борд. В резултат от тези действия инфлацията бе пониженаот над 1000% до едноцифрени числа, а растежът се ускори до над 4% годишно.

Част от успеха беше генериран чрез мащабни структурни реформи, включителнои приватизация. Но както в повечето страни в преход процесът на приватизациясе свързваше с обвинения в корупция срещу правителството. Друг проблембеше организираната престъпност, въпреки че изглеждаше, че силно централизиранотоправителство на Иван Костов удържаше разпространението на проблема.

Проблемите с корупцията, ефектите от забавянето на икономиката на Европейскиясъюз и Руската криза, както и нетърпението към ниските равнища на доходитевъпреки добрия растеж, отдалечиха електоратът от правителството на ОДС.Но поради спомените от кризата при предишното правителство основнатаопозиционна партия – БСП – не беше способна да получи достатъчна подкрепа.

Управляващата коалиция и главната опозиционна партия получиха само15-18% от гласовете при социологическите проучвания, а големият страхна анализаторите от Goldman Sachs по това време е рискът от поява наултралеви или ултрадесни демагози, които биха могли да поведат все ощенестабилната България в погрешна посока. За щастие този сценарий несе сбъдна. Вместо крайна демагогия, бившият цар Симеон II – изгнаникот 1946 г. и нередовен турист от втората си родина Испания през 1996-2000г. се хвърли в парламентарния политически процес през април 2001 година.

Симеон се завърна в България без политическа основа или връзки – итова може би допринесе за успеха на неговите обещания. Вероятно осъзнавайкилипсата си на опит (и апетит за всекидневна политика), първото желаниена Симеон бе да заеме предимно церемониалната позиция на президент.Но избрания от ОДС конституционен съд му отказа правото да участва впрезидентските избори през 2000 г., защото не беше “живял” в странатапрез предходните пет години, както се изисква от Конституцията на България.

Лишен от възможността да заеме поста, който желае Симеон – все ощеобгърнат от мистичност – събра тогава движение около себе си за участиев изборите през 2001 г. Действайки без обща философия или платформа,НДСВ стартира най-неясната от кампаниите, като се фокусира върху пределнообщото обещание да интегрира България с останалата част на Европа. Заеднос предимно неопитни хора, той постигна почти пълно мнозинство (всичкиосвен двама от министрите му никога преди не се бяха занимавали с политика)и чрез коалиция с партията на турското малцинство – ДПС, които Симеонподкрепяше от чужбина на изборите през 1997 г., стана министър-председател.Без някакви връзки на местно ниво, той се обърна към група от младиемигранти, които се завърнаха в България от Лондон, за да заемат високипостове, включително и този на министъра на финансите.
Новото правителство продължи като цяло благоразумната макроикономическаполитика на предишното, като с помощта на обратно изкупуване и другидобри инициативи за управление на дълга, българският външен дълг продължидоброто си развитие.

И тук започват проблемите на политическия фронт…
Но докато нещата изглеждаха добре на повърхността, множество проблемизапочнаха да възникват в началото на тази година, като достигнаха кулминацияв катастрофалните (за НДСВ) резултати от местните избори миналия месец.
· Министър-председателят Симеон става все по-самотен, като рядко сепоявява в парламента и според слуховете прекарва повечето от времетоси в къщата си извън града. Наблюдателите вярват, че той е загубил всякакъвинтерес в ежедневната политика като министър-председател, но не е склоненда делегира отговорностите и затова започна да се появява голям вакуумвъв властта.
· Липсата на всекидневно участие от страна на лидера на движението попречина трансформирането му в същинска политическа партия. Като организация,въпреки наличието на 22 000 члена, политиците му все още нямат контакт(и няма начин да се установи такъв) с избирателите си, защото те неса организирани правилно. Също така политиците от партията започнахада се отдалечават от лидера си и да се групират според собствените сивъзгледи – от “Новото време” в дясно до някои неясни конфигурации вляво, които все повече си взаимодействат с БСП. Тези тенденции още повечедопринасят за усещането за голям вакуум във властта.
· Този вакуум се използва предимно от две групи: (1) По-малкият коалиционенпартньор ДПС се стреми към все по-голяма власт – официално иска замянатана смущаващото число 11 от общо 17 министри (ДПС държи две позиции),но всъщност вероятно се стреми към две области, включително поста наминистър на регионалното развитие, който контролира структурните фондове.(2) Организираната престъпност става все по-видима и се разпространявавсе повече в обществото. През последните седмици София беше свидетелна гангстерски убийства, които според слуховете са борба за влияние,а пресата публикува снимки на министри в компанията на предполагаемифигури от престъпния свят (които после обясняваха, че не са знаели запрестъпните връзки на тези хора по времето, когато са правени тези снимки).

…и се разпростират до икономическия фронт
Въпреки че е трудно да се отдели влиянието на частните инвестиции върхуикономиката, на пръв поглед те са главният двигател на растежа презпоследните години. Положителното е, че частното и публичното потреблениерастат по-бавно от БВП, но от друга страна, публичните инвестиции бяханамалени и външния сектор като компонент на растежа го забавяше; многотогодини на растящ внос не доведоха до голям растеж на износа.
Защо публичните инвестиции се понижиха? Първо, промяната от здраво централно-направляваноправителство при ОДС към по-свободно при НДСВ никога не се отразявадобре на строителството и проектите от по-голям мащаб. Второ, валутниятборд в България изисква значителна гъвкавост от фискалната политикаи както предишното, така и настоящото правителство показаха подобнагъвкавост като изпълняваха почти балансиран бюджет. Това имаше две последици:Пряко – то остави малко ресурси за публични инвестиции извън агенциитеи местните власти. Непряко, фискалната политика беше недостатъчна даспре разширяването на дефицита по текущата сметка до около 7.5% презтази година – едно очевидно нестабилно равнище.
И става все по-лошо. До тази дата бюджетът е натрупал впечатляващите2.7% от БВП номинален излишък (което обаче все още не е достатъчно даспре разширяването на дефицита по текущата сметка), половината от коитоса във фискалния резерв, който служи за осигуряване на гъвкавост наполитиката в края на годината. Другата половина е заради по-големитеот очакваните приходи.
Поради натиска, който по-големият коалиционен партньор усещаше от по-малкия,той успя да убеди МВФ да балансира фискалната позиция в края на годината.Това е потенциален шок, вследствие на инжектиране на около 2.7% от БВПв икономиката за период от 6 седмици! Три последици изглеждат относителноочевидни: (1) Институционалните възможности няма да са достатъчни зада изпълнят политическите цели (добра новина); (2) Много пари ще бъдатпогрешно разпределени за различни държавни фондове, включително за избирателитеземеделци на по-малкия коалиционен партньор (вместо например за подобряванена изпълнението на законите, които могат да обуздаят организиранатапрестъпност); и (3) частното потребление ще бъде повишено в края нагодината и по този начин дефицитът по текущата сметка още повече щенарасне.

Експертите на Goldman Sachs правят три извода от всичко това:

· В краткосрочен период политическите смущения вероятно няма дадоведат до нищо. Конституцията затруднява достигането до предсрочниизбори, а освен това двете опозиционни партии – ОДС и БСП са изправенипред вътрешни реорганизации и затова не са склонни да се активизиратза предсрочни избори. Междувременно по-малкият коалиционен партньориска да се възползва от бюджета за собствените си цели, а организиранатапрестъпност може още повече да разшири властта си. Един от основнитевъпроси е дали министър-председателят Симеон е вече достатъчно уморенот работата си и ще напусне предварително. Засега няма ясен заместник,така че този ход може да доведе до голяма нестабилност.

· През 2004 г. България ще се присъедини към НАТО и вероятно щеприключи преговорите за членство в Европейския съюз. Въпреки чеЕС неформално обвърза вероятното членство на България с това на Румънияза края на 2007 г., съществуват два проблема, които биха могли да променятнещата. Първо, ЕС може да счете за необходимо да отвори някои от затворенитеглави, за да провери дали България наистина има институционалните възможностида изпълни договореното. Нормално е да се предположи, че загриженосттаза институционалните възможности са свързани отчасти със страните отцентрална Европа, които ще бъдат приети след няколко месеца, но конкретнитепроблеми на България също играят роля за това. Второ, управляващитев България започнаха да лобират пред ЕС за откъсване от Румъния, зада осигурят бързо влизане в ЕС. Този подход обаче беше отхвърлен и несе очаква ЕС да промени политиката си по този въпрос.

· Изборите ще се проведат най-късно през юни 2005 г. НДСВ почтисигурно ще се раздели на няколко по-малки партии, но всичко друго освенполитическата стабилност в реконструирания парламент би могло да бъдеунищожително за българските надежди за бързо приемане в ЕС. Въпрекиче са възможни нови коалиции около ОДС или БСП, те все още са далечот реализиране на практика.

Изводи
Настоящият вакуум във властта поставя обществото в състояние на промени,което се съчетава с макроикономическа стабилност (стабилни, но понененамаляващи реални работни заплати) и ясните перспективи за членствов ЕС след няколко години. Ако някои от тези две колони на стабилностзапочне да се подкопава, това ще доведе България до сериозни неприятности,подобни на тези през 1996 г. В ЕС без съмнение осъзнават този факт изатова много неохотно ще ускорят процеса на присъединяване. Но до 2007г. има още много време и ЕС трябва да асимилира новите си десет члена,а България трябва да покаже, че може да премине към следващото нивона демокрацията, където институциите работят както трябва.