Оценка на въздействието на разпоредбите, регламентиращи бутилирането на натурални минерални и изворни води в законопроекта за храните

Във връзка с предстоящото обсъждане в Народното събрание на второ четене на проекта на Закон за храните, внесен от Министерски съвет, публикуваме резюмето на изготвената от доц. д-р Красен Станчев оценка на въздействието на разпоредбите в законопроекта, регламентиращи бутилирането на натурални минерални и изворни води.  

Настоящата оценка не може да влезе в полето на пълния анализ на ползи и разходи от проекторазпоредбите на гл. III, раздел I от законопроекта.

По повод новите разпоредби правният анализ показва, че пропуските и неточните определения и създават възможност за изземване на ресурс от разработени находища на минерални води (досега регламентирани от закона за водите). Тази перспектива, поради липса на защита на търговските наименования, вероятно ще се отрази негативно на работата на действащите бутилировачи и ще забави разработването на нови находища.

Няма как това да не доведе до нетривиални, непредвидени и отрицателни последици за бюджета по линията на загуба на бизнес и неосъществени инвестиции. Отделно от това се оказва незащитен и интересът на потребителите.

Количествена оценка на въздействията

Фискалните ефекти от новите разпоредби, които от 1971 г. задължително трябва да се вземат предвид при приемането на нови закони, не са пресметнати от вносителя на законопроекта. Не са анализирани и другите стопански ефекти.

Инвестициите в около 70 на сто от фирмите в отрасъла само за 2016 г. дават положителен бюджетен ефект от 85,5 млн лв.

–                      Общият размер на инвестициите на тези компании за периода 2012-2016 година е над 130 млн. лв. или около 26 млн. лева на година. За периода 2007-2011 г. инвестициите в отрасъла са 200 млн. лв.; ако се включат и сделките по приватизация и смяна на собствеността, може да се предполага, че в отрасъла са инвестирани над 1 млрд. лв., от тях вероятно половината (500 млн. лв.) са инвестиции в проучвания на находищата и качествата на водата, разширяване на производството и маркетинг на бутилираната вода, а другите 500 млн. са инвестиции (включително чуждестранни) за придобиването на предприятията и марките.

–                      Заетите в тях работници и служители през 2016 г. са над 2040.

Когато се отчетат съотношенията между тези фирми и целия отрасъл могат да се предвидят следните преки и непреки въздействия от прилагането на новите разпоредби на закона за храните (ако те, разбира се, бъдат приети в сегашния им вариант).

Преки въздействия

–          Рискът от преразпределяне на влияние засяга целия отрасъл, т.е. около 500 млн. лв. преки инвестиции; отделно от това са застрашените права на собственост, за които инвеститорите ще търсят възмездяване, включително в Съда на Европейския съюз в Люксембург.

–          Инвестициите под риск за целия отрасъл са 13,2 млн. лв. за първата година, когато ще бъде осъществен ефектът след приемането на законопроекта,[1] 13,5 млн. лв. за втората година и 19,9 млн. лв. за третата година след приемането на законопроекта. Сумарната загуба на инвестиции за тези години е приблизително 48 млн. лв.

–          Непосредствените работните места под риск са 816 за извадката компании от „Кристално чисти“ или 1060 за целия отрасъл. Поради по-сложни зависимости на пазара на труда и други съображения ни се струва безпредметно да се пресмята този ефект за следващите години.

–          Приходите в бюджета под риск (от стойностите за целия отрасъл) са както следва:

общо – 41,9 млн. лв. през първата година, 44 млн. лв. през втората и 57 млн. лв. за третата година;

– от тях по линия на ДДС, мита и акцизи, съответно 32,1 млн. лева, 32,9 млн. лв. и приблизително 33,8 млн. лв. за трите следващи години;

– а по линия на преки подоходни данъци съответно – 16,5 млн. лева; 16,9 млн. лева и 17,3 млн. лв.;

– и по линия на социалните данъци (НОИ и НЗОК) съответно  7,1 млн. лв., 7,9 млн. лв. и 8,3 млн. лв.

 

Непреки въздействия

Тъй като разглежданата част от законопроекта поставя под риск целия отрасъл, може да се предполага с достатъчна доза достоверност, че инвестициите в производство на бутилирани води са около 500 млн. лв. за последните десет години. Това вероятно означава, че икономиката, свързана с тях (т.е. инвестициите плюс т.нар. преки и предизвикани ефекти), е между 900 и 950 млн. лв.

Всъщност целият отрасъл е под риск. В оценката на въздействието са обобщени само наблюдаемите непреки ефекти за следващите три години, посочени в следната таблица.

Преки и непреки отрицателни въздействия след третата година 

Вид риск

Преки

Непреки

Инвестиции (млн. лв.)

40,6

81,2

Работни места (брой)

1060

2120

Общи загуби за фиска (млн. лв.)

57,2

114,14

от тях ДДС

33,75

67,5

Данък доход

17,3

34,6

НОИ и НЗОК

8,2

16,4

Вместо да продължи концесионирането (а също и водовземането за бутилиране на изворни води) при установените правила и да прехвърли в Закона за храните установената практика, което вероятно ще създаде възможности за разработване на повече находища, установяване на брандовете и български минерални и изворни води до общ обем на продажбите до около 900 млн. лв. за следващите десет години, парламентът може да спре и вероятно ще спре развитието на отрасъла.

 

Пълната оценка на въздействието на предложените разпоредби може да се намери тук.

 


[1] Това не са отчетни години, възможни са забавяния на ефектите.


Свързани публикации.