Оценка на въздействието, ама друг път
На последното заседание на кабинета бяха одобрени промени в правилника на МС и неговата администрация. За съжаление, към момента на писане на този коментар, пълният текст на новия правилник не е публикуван и единственият източник, от който разбираме за промените, е прессъобщение на страницата на правителството.
Освен намаляването на щатните бройки на администрацията на МС и на областните управи, заслужава похвала намерението да се прави „стандартна оценка на въздействието върху заетостта и стопанската активност” на законопроектите, които предстоят да бъдат разглеждани от МС. Дотук добре. ИПИ отдавна работи за въвеждането на повсеместна оценка на въздействието на нови норми и промени в съществуващите и може единствено и само да приветства едно такова решение.
Зачитайки се по-внимателно в съобщението обаче, виждаме, че и тук дяволът се е скрил в детайлите. Става ясно, че такава оценка ще се прави само, когато това е изрично предвидено в т.нар. оперативна програма[1] на правителството. Т.е. ако не е предвидено, най-вероятно няма да се прави. Тази възможност за селективен подход при правенето на оценки на въздействието и субективна преценка на управляващите коя нова норма да подлежи на оценка и коя – не безспорно опорочава цялостния замисъл за въвеждането на такава практика при законодателните инициативи на правителството.
Няма и гаранция за публичността на тези оценки – в отговор на журналистически въпрос министър-председателят Орешарски обяснява, че може да се помисли за задължително публикуване на един по-късен етап. Публичността на оценките, както и широките обществени консултации преди и по време на изготвяне на оценката на въздействието, обаче са едно от условията системата на предварително оценяване на потенциалните ефекти от нови регулации да работи ефективно и пълноценно.
Освен това, записването на оценката на въздействието като опционен атрибут на законодателната инициатива на МС по никакъв начин не обхваща целия нормотворчески процес. Депутатите също имат законодателна инициатива и те често са използвани от министерствата да внасят закони, за които не са изготвени мотивирани становища (тъй като по необясними причини това изискване в ЗНА не се отнася за тях). Т.е. дори и да допуснем, че в бъдеще правителството ще подлага на оценка на въздействието всички по-значими законови и подзаконови актове, които обсъжда и гласува, то всички останали законопроекти, които се обсъждат в парламента, няма да са придружени от такава.
За съжаление, първият опит за въвеждането на отдавна чаканата и необходима практика за оценка на въздействието в България е меко казано половинчат и разочароващ. За да работи оценката на въздействието, е нужен цялостен и систематичен подход, който да обхваща всички законови и подзаконови актове и да бъде задължителен за всички, които имат законодателна инициатива. Публичността и обществените консултации също са императив. Провеждането на проформа обсъждания в изключително кратки срокове, каквото сега често наблюдаваме, по никакъв начин не спомага за повишаване на качеството на законодателния процес и неговите плодове. Но явно тези мерки са оставени за друг път.
[1] Нов термин, обозначаващ 3-месечни регулярни документи, които правителството ще започне да изготвя и които ще съдържат график на бъдещите му заседания, законовите и подзаконовите актове, които ще обсъжда и другите въпроси, по които ще се произнася.
