Обществено задоволство и валутен съвет

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Фактите за положителното влияние на валутния съвет върху стопанството и доходите в България трудно могат да бъдат оборени. Вероятно затова годишнината на съвета мина в забележително отсъствие на иначе лесно възбудимата критика на системата.

В анализа на Мартин Заимов и Калин Христов, озаглавен „Паричната политика и икономиката: петте години на българския паричен съвет“ и публикуван в различни издания изцяло или частично, се съдържат всички разумни аргументи „за“ поддържането на системата на валутен съвет. Ето някои от тях, разпределени според възможните политически пристрастия на слушателите.

Нагласи и факти

1. Онези, които биха се интересували от това дали правителството има повече пари да преразпределя, да харчи за големи проекти и пр. – да ги наречем условно „социалисти“ – би следвало да им прави впечатление, че разполагаемият доход на правителството след 1997 г. се увеличава.

Ако средният бюджетен дефицит за периода 1991 (първите реформи след комунизма) – 1996 е 6,9% от БВП, след въвеждането на валутния съвет този показател на свободата на правителството е 0,9. За увеличаването на преразпределителните възможности говори и динамиката на правителствения дълг. Неговото вътрешно измерение през 1991 г. е 13% от БВП, а през 1996 г. – 60% от БВП. Динамиката на външния дълг е още „по-впечатляваща“: 1991 – 168%, 1992 – 127%, 1993 – 109%, 1994 – 129%, 1996 – 242%. За сравнение – вътрешният дълг през 2002 г. ще бъде вероятно 6% от БВП, а външния – 60%.

2. Макар с малко на брой представители, в обществото има и група, чиито възгледи могат да се смятат в общи линии за „капиталистически“. Предполага се, че увеличаването на разполагаемия доход на частния сектор, улесняването на движението на стоки, капитали и хора, ще съответства на въжделенията на тази група. Точно такива са развитията след 1997 г. Разполагаемият ресурс за банките също се увеличава, най-вече за сметка отрязването на проядените институции от системата, откъсването на държавата от финансирането от страна на централната банка и рекордното – включително в сравнение – намаляване на необслужените кредити.

3. Академичните наблюдатели на стопанския живот и абстрактните съболезнователи на жизнения стандарт също би трябвало да са доволни от въздействията на валутния съвет. За това говори поведението на основни показатели за състоянието на стопанството. Средната инфлация за периода 1991-1997 е почти 240%, а средния спад на БВП – 4,9%. Инфлационната данъчна ставка за тези години е около и над 50%, което означава, че горе-долу с толкова се намалява дохода на онези, които печелят и спестяват в левове. За годините след това – ръстът на БВП е около 4% средно, а инфлацията – 5,8%, а инфлационната данъчна ставка е 1,6% (1998), 6,5% (1999), 10,1% (2000) и 4,6% (2001).

Въпросителни

Изглежда рационално предположението, че в обществото би трябвало да господства задоволство от състоянието на валутния съвет. Никой засега не е оспорил посочените и всички свързани с тях факти за стопанското развитие през последните години. Както неведнъж сме писали, правителствата след 1997 г. (независимо оценката за самите себе си), практически увеличаваха своите разходи и присъствие в икономиката, т.е. държаха се и продължават да се държат по социалистически. Това съвпада с настроенията, изразени при избора на президент. Въпреки очевидните ползи за всички, оплакванията от „тежките ограничения“ на валутния съвет са приглушени най-вероятно само поради изпреварваща публична рефлексия върху достойнствата на тази система, споделена от нейните известни привърженици. Както твърди, че ще поддържа сегашната система, правителството непрекъснато ражда идеи за нейното разрушаване.

И така, обществено съгласие по повод запазването на валутния съвет е достигнато само на пръв поглед. Под сурдинка се трупат инициативи, които водят до неговото подкопаване. Вероятно причината е именно в повечето разполагаем доход, до който различни групи по интереси искат да се доберат, в името на това той да се употребява според собствената им преценка.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.