Обществените училища: да ги направим частни

Правим достояние на българските читатeли тази статия по повод рождения ден на Милтън Фридман и заради нейната актуалност в контекста на състоянието на българското образование. Приятно четене! 

Въведение

Нашата система на начално и средно образование трябва да бъде радикално реконструирана. Нуждата от това възниква на първа инстанция от дефектите на настоящата система. Но до голяма степен тя се налага и от някои последици от технологичната и политическата революция през последните няколко десетилетия. Тази революция обещава значително нарастване на световното производство, но също така поставя развитите страни под заплаха от сериозен социален конфликт, възникващ от разширяващото се различие между доходите на висококвалифицираните (знаещия елит) и неквалифицираните хора.

Една радикална реконструкция на образователната система има потенциал да предотврати социалния конфликт, като едновременно с това подкрепи растежа на жизнения стандарт, станал възможен заради новите технологии и разширяващия се световен пазар. Според мен такава радикална реконструкция може да бъде постигната единствено чрез приватизация на значителна част от образователната система – тоест чрез даване на възможността на частния, ориентиран към печалба отрасъл, да се развие, което ще осигури голямо разнообразие от възможности за обучение и ще предложи ефективна конкуренция на обществените училища. Такава реконструкция не може да се случи за една нощ. Тя неминуемо трябва да бъде постепенна.

Най-удобният начин да се осъществи постепенен, но и реален трансфер от държавно към частно предприятие е във всеки щат да се гласува ваучерна система, която дава възможност на родителите свободно да избират училището, което ще посещават децата им. За пръв път предложих подобна ваучерна система преди 40 години.

Правени са много опити в годините след това да се въведат образователни ваучери. С малки изключения никой не успя да въведе ваучерна система основно благодарение на политическата власт на училищната върхушка, затвърдена напоследък и от Националната асоциация за образование и от Федерацията на американските учители, които заедно образуват най-мощната лобистка организация в Съединените щати.

1.      Влошаване на образованието

Качеството на образованието днес е далеч по-ниско от това през 1955 г. Няма друго отношение, в което жителите на нискодоходните райони да са толкова ощетени, колкото образованието, получавано от децата им. Причината отчасти е във влошаването на централните ни градове, отчасти поради нарасналата централизация на обществените училища, което е видно от намаляването на броя на училищните райони от 55 хил. през 1955 г. на 15 хил. през 1992 г. Заедно с централизацията – едновременно като причина и следствие – нараства силата на учителските синдикати. Но каквато и да е причината за това, фактът, че началните и средните училища се влошават, е неоспорим.

С течение на времето системата става все по-дефектна, както и по-централизирана. Властта се изземва от местната общност в училищния район към щатското и след това към федералното правителство. Около 90 процента от децата ни сега ходят в т. нар. обществени училища, които в действителност изобщо не са обществени, а са частни владения основно на администраторите си и на представителите на профсъюзите.

Всички знаем тъжните резултати: няколко относително добри държавни училища в богатите предградия и общности; много лоши държавни училища в градовете във вътрешността с най-висок процент на отпаднали ученици, нарастващо насилие, по-слабо представяне и деморализирани ученици и учители.

Тези промени в образователната ни система очевидно засилват нуждата от реална реформа. Но те също така подсилват пречките пред обхватна реформа, която би била осъществена чрез ефективна ваучерна система. Учителските профсъюзи злобно се противопоставят на всяка реформа, която би намалила властта им, и се сдобиват с огромна политическа и финансова мощ, която се подготвят да посветят на осуетяването на всеки опит да се въведе ваучерната система. Последният пример е провалянето на Предложение 174 в Калифорния през 1993 г.

2.      Новата индустриална революция

Радикалната реконструкция на образователната ни система става все по-належаща заради двете революции, които се случиха през последните няколко десетилетия: технологичната революция – особено развитието на по-ефективни и ефикасни методи за комуникация, транспорт и пренос на данни; и политическата революция, която разшири влиянието на технологичната.

Падането на Берлинската стена беше най-драматичното събитие от политическата революция. Но то не беше непременно най-важното събитие. Например комунизмът не е мъртъв в Китай и не е рухнал. И въпреки това през 1976 г. премиерът Денг започна революция в Китай, която доведе до отварянето му за останалия свят. По същия начин се случи политическата революция в Латинска Америка, която в продължение на последните няколко десетилетия доведе до значително нарастване на частта от хората, живеещи в страни, които с право биха могли да бъдат наречени демокрации вместо военни диктатури и които се борят да навлязат на откритите международни пазари.

Технологичната революция направи възможно компания, базирана където и да е по света, да използва ресурси от всяко друго място по света за да произвежда продукти навсякъде по света, които да бъдат продавани навсякъде по света. Не е възможно да се каже: “Това е американска кола” или “Това е японска кола” и същото се отнася за много други продукти.

Възможността трудът и капиталът някъде да си съдействат с труда и капитала някъде другаде имаше драматични ефекти дори преди да се случи политическата революция. Тя означаваше, че има голямо предлагане на относително нископлатен труд, който да си съдейства с капитала от развитите страни, капитал във вид на физически капитал, но може би още по-важно – капитал под формата на човешки капитал като умения, знания, техники и обучение.

Преди да дойде политическата революция тази международна връзка между труд, капитал и ноу-хау вече беше допринесла за бързата експанзия на международната търговия, за растежа на многонационалните компании и за невъобразимата дотогава степен на благосъстояние в такива преди това неразвити страни в Източна Азия като “Четирите тигъра”. Чили беше първата страна, която спечели от това развитие в Латинска Америка, а примерът и скоро се разпространи и в Мексико, Аржентина и други страни от региона. Последната страна в Азия, която предприе програма за пазарни реформи, е Индия.

Политическата революция до голяма степен подкрепи технологичната революция по два начина. Първо, тя разшири до голяма степен съвкупността от нископлатени, но не задължително неквалифицирани работници, които могат да бъдат използвани в сътрудничество с труда и капитала от развитите страни. Падането на “Желязната завеса” добави може би половин милиард и от Китай още един милиард човека, освободени поне отчасти да участват в капиталистически дейности с хората другаде.

Второ, политическата революция дискредитира идеята за централното планиране. Тя доведе навсякъде до по-голямо доверие в пазарните механизми, противоположни на централизирания контрол от правителството. Това, на свой ред, насърчи международната търговия и международното сътрудничество.

Тези две революции предлагат възможността за голяма индустриална революция сравнима с тази, която се случи преди 200 години – също разпространила се заради технологичните развития и свободната търговия. През тези 200 години световното производство нарасна повече отколкото през предходните 2000. Този рекорд може да бъде подобрен през следващите две столетия ако народите по света се възползват максимално от новите си възможности.

3.      Разликата в заплатите

Ефектът от двете революции беше по-високи заплати и доходи за почти всички класи в неразвитите страни. Ефектът беше малко по-различен в развитите страни. Силно повишеното съотношение между нискоразходния труд и капитала повиши заплатите на висококвалифицираните работници и възвращаемостта от физическия капитал, но оказа натиск надолу върху заплатите на нискоквалифицираните работници. Резултатът беше рязко разширяване на разликата между заплатите на висококвалифицираните и на нискоквалифицираните работници в Съединените щати и в останалите развити страни.

Ако разширяването на разликата в заплатите бъде оставено да продължи необуздано, то заплашва да създаде социален проблем със значителни измерения в страната. Ние няма да искаме да видим как една група от населението ни живее при условия като в Третия свят, докато друга група става все по-богата. Такава стратификация е рецепта за социална катастрофа. Натискът да се избегне това чрез протекционистки и други подобни мерки ще бъде неустоим.

4.      Образование

Нашата образователна система допринасяше за тенденцията към стратификация досега. Но тя е единствената видима сила, способна да компенсира тази тенденция. Вродената интелигентност несъмнено играе главна роля при определянето на възможностите открити пред хората. Все пак това не е непременно единственото човешко качество, което е важно, както показват множество примери. За съжаление нашата настояща образователна система прави малко за да даде възможност на хората с нисък или висок коефициент на интелигентност да проявят повече от останалите си качества. Все пак това е начинът да се избегнат тенденциите към стратификация. Силно подобрената образователна система може да свърши много повече от всичко друго за да ограничи вредите за социалната стабилност, причинени от постоянното и голямо относително обедняване.

Има огромни възможности за подобрение на образователната ни система. Едва ли някоя друга дейност в Съединените щати е по-изостанала технически. Ние по същество обучаваме децата си по начина, по който сме го правили преди 200 години: един учител пред куп деца в затворена стая. Наличието на компютри промени ситуацията, но не фундаментално. Компютрите бяха добавени към обществените училища, но обикновено не се използват с въображение и със стремеж към иновации.

Вярвам, че единственият начин да се извърши значително подобрение в образователната ни система е чрез приватизация до точката, в която съществен дял от всички образователни услуги се доставя на индивидите от частни предприятия. Нищо друго няма да разруши или дори много да отслаби властта на сегашната образователна върхушка – едно необходимо предварително условие за радикално подобрение на образователната ни система. И нищо друго няма да осигури на обществените училища конкуренцията, която ще ги принуди да се подобряват за да запазят клиентелата си.

Никой не би могъл да предскаже предварително посоката, по която ще поеме една истински свободна пазарна образователна система. Знаем от опита на всеки друг отрасъл колко богато въображение могат да проявят конкурентните свободни предприятия, какви нови продукти и услуги могат да бъдат въведени, как са направлявани те да задоволяват клиентите си – това е, от което се нуждаем в образованието. Знаем за революцията в телефонната индустрия чрез отварянето и за конкуренцията; как факсът започна да подкопава монопола на пощите при доставянето на първокласна поща; как UPS, Federal Express и много други частни предприятия преобразиха доставката на колети и съобщения и как точно на частно равнище конкуренцията от Япония преобрази местното автомобилно производство.

Частните училища, посещавани от 10 процента от децата в момента, се състоят от малко на брой елитни училища, обслужващи при високи разходи малка част от населението, и много църковни благотворителни училища, способни да се конкурират с държавните училища чрез налагането на ниски такси, възможни чрез самоотвержени услуги от много учители и субсидии от спонсори. Тези частни училища наистина предлагат по-добро образование за малка част от децата, но те не са в позиция да извършват иновативни промени. За това се нуждаем от много по-широка и по-здрава система от частни предприятия.

Проблемът е как да се достигне от тук до там. Ваучерите не са цел сами по себе си; те са средство за да се направи преход от държавна към пазарна система. Влошаването на нашата училищна система и възникващата от новата индустриална революция стратификация направиха приватизацията на образованието много по-належаща и важна отколкото беше преди 40 години.

Ваучерите могат да насърчат бърза приватизация само ако създадат голямо търсене на частни училища, което да породи реални стимули за предприемачите да навлязат в отрасъла. Това изисква първо ваучерът да бъде универсален, на разположение на всички имащи правото да изпратят децата си в държавните училища и второ ваучерът, въпреки че ще е по-малък от това, което правителството харчи на един ученик за неговото образование, ще бъде достатъчно голям за да покрие разходите на частно печелившо училище, предлагащо висококачествено образование. Ако това се постигне ще има в допълнение значителен брой семейства, които ще са склонни и способни да допълнят ваучера за да получат дори по-високо качество на образованието. Както и при останалите случаи иновациите в “луксозния” продукт ще се разпространят и в основния.

За да се реализира тази картина е необходимо да не се поставят условия пред приемането на ваучерите, които да попречат на свободата на частните предприятия да експериментират, да изследват и да правят иновации. Ако тази картина се реализира всеки освен малка група на засегнати интереси ще спечели: родителите, учениците, самоотвержените учители, данъкоплатците, за които разходът за образователната система ще се понижи, и особено за жителите на централните градове, които ще имат реална алтернатива на мизерните училища, които толкова много от техните деца са принудени да посещават.

Бизнес общността има голям интерес от разширяването на групата от добре обучени потенциални служители и в поддържането на свободно общество с отворена търговия и разширяващи се пазари по света. И двете цели биха били изпълнени с правилния вид ваучерна система.

Последно, както и във всяка друга област, в която се провежда мащабна приватизация, тази в обучението би произвела един нов, много активен и печеливш частен отрасъл, който би създал реална възможност за голям брой талантливи хора, които в момента са възпрепятствани да навлязат в професията на преподавател от отвратителното състояние на толкова много от нашите училища.

Това не е федерален проблем. Образованието е и трябва да остане преди всичко местна отговорност. Подкрепата за свободния избор на училище нараства бързо и не може да бъде удържана безкрайно от групите със специални интереси от профсъюзите и образователната бюрокрация. Чувствам, че се намираме пред прага на пробив в един или друг щат и това после ще се понесе като опустошителен огън през останалата част от страната, когато демонстрира своята ефективност.

За да се получи мнозинство сред хората в подкрепа на общ и реален ваучер трябва да оформим предложението, така че да е (1) просто и директно, за да бъде разбираемо за избирателя и (2) да гарантира, че няма да се повиши данъчната тежест по никакъв начин, а вместо това ще намали нетните правителствени разходи за образование. Нашата група в Калифорния изработи експериментално предложение, което отговаря на тези условия. Перспективите за получаване на достатъчна подкрепа за да има реален шанс за приемане на такова предложение през 1996 г. са благоприятни.